Лей Грийнууд - Роуз

Отново сгреши и надрънка куп неща, когато трябваше да мълчи. Само че този път нямаше какво да губи. Никакво значение нямаше да има, ако Джордж се разяреше дотолкова, че да я изгони. Тя и без това напускаше.

— Ти се върна, за да се грижиш за семейството си, защото така искаше. Остана тук, защото така ти харесваше. Дори и мен взе под своето крило. После прибра Соления и скоро ще добавиш още бивши войници от Конфедералната армия. Ти си човек, който не може да живее без подчинени. Те те карат да се чувстваш по-силен.

— Грешиш. Нямам представа защо мислиш, че…

— Повтаряй си всички тези лъжи, ако трябва, но аз не искам да ги слушам повече.

— Добре тогава, това не е лъжа — не искам да заминаваш. Дойдох, за да те помоля да размислиш.

Сякаш земята се разлюля под краката й. Беше избухнала, изля яростта си с пълна сила и сега той я изненада.

— Защо искаш да остана? Не заради Зак. Не заради другите. Само заради теб.

В същия миг Роуз съжали за казаното. Може би единствената причина да дойде при нея бяха братята му. Нямаше да може да понесе това.

— Харесвам те — призна без желание Джордж. — Харесвам те от самото начало. Възхищавам се от смелостта и енергията ти…

— Дотегна ми от възхищението ти. Не можеш ли да почувстваш нещо по-непринудено?

— Възхищението ми към теб ме накара повече да те харесвам — отговори Джордж, като държеше на своето. — Получих достатъчно много уроци относно значението на смелостта, за да я пренебрегна отново.

— Добре де, харесваш смелостта и енергията ми. А нещо друго у мен не харесваш ли?

— Но те са част от теб. Нямаше да си същата без тези качества.

— Може би аз съм сгрешила — рече отчаяно Роуз. — Може би ти си напълно неподходящ за съпруг.

— Искаш да ти кажа, че за мене си красива — каза Джордж, — че непрекъснато мисля за теб, че протягам ръка, за да те докосна?

— Да! — възклицанието се изтръгна като въздишка от гърдите на Роуз, като сбъдване на дълго лелеяно желание, като отговор на всички въпроси, свързани с любовта й. — Точно това иска да чуе всяка жена от мъжа, когото…

— Когото? — попита той.

— Довърши онова, което искаше да кажеш — продължи Роуз. Тя не можеше да му каже, че го обича. Не би го сторила.

— Никога не съм вършил нещо по-трудно от това да те държа на разстояние от теб. Не можеш да си представиш колко пъти съм искал да те докосна, да…

— Кажи ми — замоли го Роуз. — Винаги съм мислила, че не ти е трудно да се държиш на разстояние.

Джордж се приближи до нея.

— Ти си красавица, Роуз. Цял един живот няма да ми стигне, за да ти разкажа за всичко, което ми мина през ума, откакто си тук.

— Не ми каза всичко .

— Бях започнал, но ти ми заяви, че нищо няма да излезе.

— Забрави какво съм ти казала.

Той се приближи още малко.

— Не знам как да изразя чувствата си с думи. Никола не съм срещал жена като теб. Ти не искаш да говоря за възхищението си, но как да те накарам да разбереш, без да го направя? Не искаш да говоря за смелостта ти или за енергията ти, но те са част от тебе, така както очите и устните ти.

Той протегна ръка и леко я докосна по бузата. Роуз не можа да се съсредоточи, за да му отговори.

— Знам, но когато говориш за устните ми, някак не се чувствам такова ужасяващо бреме.

— Виждал съм много красиви жени. Доскоро светът като че ли беше пълен с тях. Но за тях красотата беше самоцел. Те бяха само вежди, устни, кожа, коса и нос, които толкова държиш да възхвалявам. Но нищо повече. Сбор от красиви части.

Ръката му се плъзна по нейната. От допира му изпита силно, почти болезнено усещане.

— Мислиш ли, че съм приятна за гледане?

— Да. Дори Монти смята, че си хубава. А щом си успяла да отклониш поне за пет минути вниманието му от кравите, значи си изумителна.

Роуз се засмя весело, въпреки усещането по ръката си.

— Никога не съм предполагала, че ще се радвам на комплимент, изразен по този начин, но се случиха толкова неща, които не съм очаквала.

— Не ме бива много, а?

— Не. Всъщност доста ме обърка.

Джордж я улови за ръката.

— Опитвам се да ти кажа, че си хубава. Но красотата ти означава много повече заради теб самата, заради онова, което искаш да дадеш от себе си; заради онова, което искаш да споделиш, без да искаш нещо в замяна.

Тя почувства как палецът му описва кръгове по ръката й. Трудно беше да мисли за заминаване при проявата дори на един такъв малък знак на внимание.

— Сега вече се справяш малко по-добре — прошепна Роуз със затворени очи, а душата й жадно поглъщаше думите му.