Лей Грийнууд - Роуз

— Трябва да се проветряват.

— Ами отвори прозореца.

Глъчката от сърдити гласове навън събуди Джордж. Той разбра, че Монти и Джеф отдавна са зарязали враждебността си един към друг, за да се съюзят за нов спор с Роуз. Прииска му се, да се измъкне през задната врата и да се отправи към някой военен форт на запад от Мисисипи и на север от река Арканзас. Защо поне веднъж Монти не направи онова, което искат от него, без да предизвиква скандал? И защо, за Бога, Джеф също трябва да се включва? Какво имаше у Роуз, че ги караше да се карат така?

Джордж не намираше нищо лошо у Роуз. Освен че мислеше прекалено често за нея. Познаваше я едва от четири дни, а непрекъснато мислеше за нея. И нямаше предвид готвенето или сегашната й препирня с Монти. Имаше предвид самата Роуз. Сънуваше я. А онова, което правеха в сънищата, би я накарало да се изчерви до уши. Джордж се бе опитал да гледа на нея само като на домашна помощница, но още няколко съня като снощния, и той нямаше да може да мисли за нея, без тялото му да се сковава напълно. Случило му се беше три пъти вчера: два пъти, докато яздеше и веднъж на вечеря. По време на принудителното му въздържание през войната тялото му рядко му бе напомняло за незадоволените си потребности. А сега се чувстваше почти толкова разгонен, колкото през пубертета. Ако Джеф или Монти забележеха, свършено беше с него. Хен вероятно нямаше да каже нищо, а Тейлър едва ли щеше да разбере. На Зак нямаше да му пука, дори и да знаеше.

И, разбира се, не искаше Роуз да знае за това. Какво друго би си помислила освен, че я е примамил в дивата пустош на Южен Тексас, за да се възползва от нея? Джордж нямаше такова намерение, но и не знаеше какво иска. Понякога не искаше нищо друго освен да бъде сам с нея, за да може да й се нарадва. Друг път искаше да бъде далеч от всякакви жени, особено от такива привързани към семейството като Роуз. По очите й четеше, че мечтае за деца. А да стане баща беше последното нещо на земята, което той искаше.

— Ще попитам Джордж.

Това беше гласът на Тейлър. Малката напаст.

— Ставай, Хен — обърна се Джордж към брат си.

— Време е да потушиш поредния семеен скандал ли? — усмихна му се като никога Хен.

— Така изглежда. Освен ако ти не искаш да го направиш.

— Не. Чувам гласа на Джеф.

— И той ти е брат. Не се дръж с него като с прокажен.

— Кажи му го ти.

— Казвал съм му го.

— Не е променило нещата.

— Изглежда нищо, което съм направил тук, не е променило нещата. По-добре да бях останал в армията.

— Радвам се, че не го стори.

Джордж беше с гръб към Хен, но се обърна и го погледна в очите.

— Зак трябва да взима пример от някого — обясни Хен.

Сетне, за голяма изненада на Джордж, Хен обу панталоните си, вдигна дюшека си и го понесе навън.

— Затвори си устата, Монти, и си изнеси дюшека обърна се Хен към брат си. — Започваш да ставаш истинско словесно разстройство. Къде да го сложа, мис?

— Върху оградата за добитъка — отговори кратко Роуз.

— Все такъв тъпанар ли ще си останеш? — сряза го Монти.

— Ако бяхме помагали повече на майка си, тя може би нямаше да умре — отбеляза Хен, като мина покрай тях.

— Да бъда проклет, дважди проклет — измърмори Монти.

Точно в този миг се появи Джордж, метнал дюшека си през рамо. Монти го погледна и се ухили до уши.

— По дяволите, Роуз, пак ме надхитри. Промъкна се покрай левия ми фланг и показа маршрута на цялата колона, без дори да се усетя. Май трябваше да ти донеса една дузина пуйки, а не само три.

Той отиде до коня си и отвърза от седлото трите големи птици, които бе застрелял сутринта след нощната си смяна.

— Три са напълно достатъчни — каза Роуз, учудена от успеха си с Монти. — Друг път ще ми донесеш повече.

— Като нищо — отговори той и окачи пуйките на един гвоздей близо до покрива, за да не ги стигат кучетата.

— Добре, негодници — обърна се Джордж към Тейлър и Зак. — Ако искате помощ за дюшеците, по-добре се размърдайте.

— Но, Джордж… — започна Тейлър.

— Откажи се — намеси се Монти. — Ще претърпиш пълно поражение. Победени сме от по-силния.

— Тя не ми прилича на мъж — рече натъртено Зак.

— Именно затова сме победени — отговори Монти, като погледна с любопитно пламъче в очите първо Джордж, после Хен. — Допуснах грешка, като пренебрегнах най-силното й оръжие.

— Какви ги дрънкаш? — попита Тейлър.

Монти прегърна брат си през раменете.

— Струва ми се, че сериозно пренебрегнахме образованието ти, момчето ми. По-добре да яздиш с мен днес.