Лей Грийнууд - Роуз

— Няма да е лошо да дойде с мен — каза Джордж. — Съмнявам се дали познанията му ще се обогатят много от онова, което ти ще му кажеш.

— Зак, сложи чаршафите в казана за пране — рече Роуз. — Тейлър, ти простри одеялата. Като свършите, ще съм сложила закуската на масата.

— Не мога да си донеса дюшека и чаршафите — каза Джеф, като показа осакатената си ръка на Роуз.

Тя разбра, че по този начин той изразява протеста си срещу победата й, а не срещу недъга си.

— Сигурна съм, че можеш да го направиш, ако решиш — съвсем спокойно наруши Роуз създалото се неудобно мълчание. — Но можеш да ми донесеш вода от кладенеца, ако искаш. Ще ми трябва още вода, за да измия пода.

Джордж не очакваше, че тя ще се противопостави на Джеф по този начин или че ще разбере какво иска да каже, фактът, че така умело се справи с неговото негодувание, засили уважението му към нея.

— Хайде — обърна се Джордж към Джеф. — Колкото по-бързо донесем водата, толкова по-скоро ще ядем.

Веднага щом се отдалечиха дотолкова, че другите да не могат да ги чуят, Джордж каза сърдито на брат си:

— Мисля, че е време да решиш какво искаш. Казвам ти да започнеш да се приобщаваш към семейството, а не да го разединяваш. А докато Роуз работи за семейството, имам предвид да се държиш добре и с нея.

— Предполагам, че ще поискаш да се махна, ако откажа.

Джордж изруга ядосано.

— Не искам такова нещо. Този дом е и твой.

— Той никога няма да бъде мой дом. Трябва да се върнем във Вирджиния. Можем да си вземем Ашбърн, ако се опитаме.

— За какво ни е? Къщата е почти развалина. Земята е опустошена от войната до такава степен, че се съмнявам дали са останали хамбар, ограда или някое дърво. Сега тук е нашият дом. Трябва да го приемеш.

— Не мога.

— Сам си създаваш проблеми, Джеф. Хайде. Роуз чака за водата.

— Ще ми трябва помощник за тежката работа тук — оповести Роуз. Мъжете почти бяха свършили със закуската. Бяха се натъпкали с шунка, сос, овесени ядки и мляко. Бяха прекалено доволни, за да се ядосват. Все още поне.

— Каква работа? — попита Зак, а в очите му се четеше опасение.

— Някой трябва да направи курник за кокошките. Чудя се как още койотите не са ги изяли.

— Щяха да ги изядат, ако не ги пазеха кучетата — рече Монти.

— Освен това трябва да се прекопае градината — продължи Роуз. — Има достатъчно време, за да се засадят царевица, картофи, фасул, грах, тикви, ягоди…

— Мразя тикви — уведоми я Зак.

— … домати, и тиквички. Искам да ми наберете плодове и орехи, ако има такива дървета наоколо. Мога да направя сладка.

— Покрай потоците има диви къпини — каза Монти, — както и диви орехи.

— Зак и Тейлър могат да ти помогнат — рече Джордж.

— Не виждам защо трябва да бера къпини — възпротиви се Тейлър.

— А месото? — попита Роуз. — Купувате ли го, животни ли отглеждате, или ловувате?

— Защо не останеш вкъщи днес? — предложи Монти на Джордж. — Ще имате достатъчно време да обсъдите нещата, които тя иска да бъдат свършени.

— Опитваш да се измъкнеш — отговори Джордж.

— Разбира се — намеси се Хен, — но предложението си го бива. Няма да свършим нищо, ако продължаваме да седим около масата. А нощем сме твърде изморени.

— Добре, но на двама ви ще възложа най-неприятните задачи.

— Няма да стане — възрази Монти с най-чаровната си усмивка. — Не мога да си служа с брадвата, без да се нараня и не мога да използвам чук, без да си ударя палеца.

— Тогава ще доиш кравата — предложи Зак. — На нея не й пука колко си непохватен.

Монти се хвърли към него, но той се скри зад Джордж.

— Довечера очаквам печена пуйка — напомни Монти на Роуз, докато той и Хен се приготвяха да излизат. — Обичам я пълнена и с много сос.

— Ще я ядеш, както я приготвя — рече Роуз.

— Виж дали можеш да донесеш няколко яйца — каза тя на Зак, когато той се канеше да се измъкне с близнаците.

— Не събирам яйцата, докато не е наближил обяд — съобщи той.

— Използвах всичките яйца, за да приготвя закуската, а ще ми трябват за плънката. Трябва да започна да готвя пуйката по-отрано.

— Онези глупави стари кокошки не съ снесли нищо още — негодуваше той.

— Не са — поправи го Джордж. — Пък и откъде знаеш, като не си проверил. Тръгвай.

— Когато порасна, няма да ходя за яйца — закле се Зак.

— Няма да те обвиня — изрази състраданието си Джордж. — А сега ще стопля вода, за да попарим пуйките. Искам те тук с яйцата, преди да сме ги оскубали.

Като се преструваше, че търси кошницата за яйцата, Зак се промъкна зад Джордж.