Лей Грийнууд - Роуз

— На мене също — добави Тейлър. — По-лоши сте и от момичетата.

Монти насочи коня си към Тейлър, но момчето вече отиваше към ограденото място за добитъка.

— Няма да има караници, ако Джеф остави на мира Монти — рече Хен.

— Не бих го закачал, ако мислеше, преди да си отвори устата — възпротиви се Джеф.

— Трябваше да останеш във Вирджиния — рече Хен с блеснали от гняв очи. — Мисля, че Тексас никога няма да ти хареса. А и той няма да те хареса.

Той пришпори коня си и се понесе в галоп след Монти и Тейлър.

Джеф и Джордж яздиха мълчаливо около минута.

— Ти съгласен ли си с тях? — троснато попита Джеф.

— По дяволите, Джеф, кога ще престанеш да отравяш всичко, което кажеш? Момчетата са убедени, че ги мразиш.

— Нямаше да говоря така, ако не ме интересуваха. Би трябвало да го знаят.

— Но не го знаят. Дори и Роуз го забеляза.

Изведнъж Джеф се смути и се скова. Джордж разбра, че е допуснал грешка, като е намесил Роуз в спора.

— Можеш да се пъчиш като крастава жаба, колкото си искаш, но ако някой непознат те види само веднъж, отстрани изглежда много по-неприятно, отколкото си мислиш — продължи Джордж.

— Нямам намерение тя да ми бъде съдник.

— Нито пък аз или момчетата.

— Нямах предвид…

— Не ти е било лесно, Джеф, никой не го отрича, но си жив. Можеш да вървиш. Има стотици хиляди мъже, които биха се считали за щастливци, ако можеха да го правят.

Но сърдитият, мълчалив Джеф скоро престана да занимава мислите на Джордж. Докато яздеше през двора, той видя, че Монти и Тейлър яростно крещят на Роуз. Хен и Зак явно също бяха срещу нея. Той въздъхна ядосан и пришпори коня си.

— Трябва да се отървеш от нея! — изкрещя Монти.

— Тя е луда! — добави Тейлър.

— Направих, каквото ми каза, попитах ги — обърна се Роуз към Джордж, — но нищо не излезе.

— Как ли пък не — избухна Монти.

— Какво ги попита? — поиска да разбере Джордж.

— Тя иска да се изкъпят и да си облекат чисти дрехи преди вечерята — съобщи Зак. — И ти трябва да ги накараш да го направят. Мене вече ме накара.

Колкото и да беше ядосан, Джордж не можа да не се усмихне на възмущението на Зак. Малкият никога нямаше да му прости, ако останеше единственият, които се е изкъпал.

— Ваната вече е пълна с гореща вода — рече Роуз, — и има още достатъчно в легените за миене. Дрехите ви са сгънати на леглата.

— А къде ги простря да съхнат? — запита Джордж.

— Зак намери парче тел. Опънахме я между две дървета, но прането щеше да изсъхне по-бързо, ако имаше слънце.

Тази жена явно беше гениална. Вярно обичаше да командва, но можеше да се разчита на нея да свърши работа без излишно суетене и отегчение.

Не бе като майка им. С нея почти всичко придобиваше измеренията на криза. Необходима й беше помощ дори за да реши какво да облече. Мисълта за майка му го накара да се почувства виновен, че не е бил у дома да се грижи за нея или да поеме от близнаците известна част от отговорността, която сигурно е била прекалено тежка за крехките им плещи.

— Трябва ли наистина да се къпем? — попита Тейлър, като откъсна Джордж от мислите му и го върна към действителността.

— Аз ще се изкъпя — отговори Джордж. — Като си спомня само колко пъти по време на войната бих дал почти всичко за една хубава баня! Не мога да устоя на изкушението да се изкъпя в горещата вода, особено когато тя вече чака в стаята ми.

— По дяволите! — изруга Тейлър, като очевидно прие желанието на Джордж да се изкъпе и за свое.

— Почакай малко — рече Монти и тръгна към кухнята. Върна се след минута, изненадан и възмутен. — Не си приготвила вечерята. Наистина имаш намерение да ни умориш от глад, ако не се изкъпем.

— Ако я бях приготвила толкова рано, щеше да изстине преди всички да са се изкъпали — обясни Роуз.

— Не, нямаше да изстине, защото аз щях да ям сега.

Джордж видя, че изразът „Нали ти казах“ е изписан на лицето на Роуз.

— Аз ще се изкъпя пръв — заяви Хен и перна другия близнак да се отправи към къщата без повече коментар.

— Аз съм след теб — извика Тейлър, очевидно примирен с неизбежното. — Преди водата да е станала много мръсна.

Джордж едва не прихна да се смее: едно толкова мръсно момче като Тейлър се притеснява, че водата може да е мръсна.

— А ти? — запита Монти.

— Какво аз? — попита в отговор Роуз.

— И ти трябва да се изкъпеш.

— Аз ще се изкъпя в кухнята, след като почистя.

— А ние откъде да знаем, че наистина ще се изкъпеш? Никой няма да те види.