— Ако наистина притежавах това злато, бих го дал по-скоро на армията, отколкото на теб — заяви Джордж. — Поне ще спя спокойно.
— Не се притеснявай — успокои го Сайлъс. — Вие сте шестима, ние също. Да делим наполовина — така е най-справедливо. Като начало ще ни стигне.
— Сайлъс, нямам никакво злато. Никога не съм имал. Дори и да имах, щях да го предам на армията.
— Казах ти, че нямат злато — прошепна едно от момчетата.
— Иска да те накара да мислиш, че няма — обади се друго. — Тези Рандолф са хитри като плъхове.
— Я да млъквате — сгълча ги старецът. — На никого не вярвам, докато не видя с очите си.
— Ще си спестиш много неприятности, ако ни дадеш златото — извика Сайлъс. — Няма да закачаме нито жена ти, нито малкия ти брат. Заминаваме и повече няма да ни видиш.
— За последен път ви казвам, че нямам никакво злато и нищо не знам за него. Но дори и да имах, много се съмнявам дали щяхте да се махнете оттук и да оставите половината. Няма да мирясате, докато не получите всичко. Така е, защото Макклендънови са толкова мързеливи, че не могат да се справят с добитъка, който се гледа почти самостоятелно. Хора, които крадат добитък, няма да се откажат от злато.
— Правиш голяма грешка.
— Не, ти правиш грешка. Рискуваш някой да бъде убит заради нещо, което не съществува. Омръзна ми да ти го повтарям. Обръщайте конете и тръгвайте към потока.
— Ще се върнем пак — закани се старецът.
— Не се и съмнявам — отговори Джордж, — но направите ли го, ще избия колкото мога повече от вас.
— Ние сме над четиридесет. А ти си само един.
— И ти си само един. Затова първо теб ще убия. Отрежеш ли главата на змията и останалата част ще загине. А главата си ти, Макклендън. Ти си злото, което заразява вашето семейство.
— Ще те убия, Рандолф — изкрещя старецът. — Ще ви избия всичките до един.
Джордж изстреля един куршум в земята пред коня на Макклендън. Животното се изправи уплашено на задните си крака, хвърли стария на земята и препусна в мрака.
— А сега изчезвайте оттук.
— Накуцвайки, Макклендън тръгна след отстъпващата група.
— Мислиш ли, че ще дойдат днес?
Роуз бе занесла обяда на Джордж, който наблюдаваше пътеката, скрит в храстите. Бе решил, че в ранния следобед е най-безопасно да обядва.
— Очаквам да дойдат довечера. Искат да ни заловят живи, за да им кажа къде е златото, а ти и Зак сте им нужни, за да ме принудят да го направя.
— Опитах се да обясня на Сайлъс, че няма никакво злато — каза Роуз.
— Хората втълпят ли си, че има някъде богатство, което могат да вземат, никога няма да повярват, че то не съществува, каквото и да им говориш. Това би означавало да престанат да се надяват, а те ще сторят всичко само да не се простят с надеждата.
— Ами кажи тогава на Сайлъс и на онзи зъл старец, че и аз имам някакви надежди и също не мисля да се отказвам от тях.
— И какви са те?
Джордж направи знак на Роуз да седне до него. Не смееше да откъсне поглед от пътеката, но искаше тя да е до него.
— Мечтая да живея тук до края на живота си. Години наред да те виждам как се връщаш у дома за вечеря. Да гледам как синовете ти яздят около теб…
— Знам това.
— Това е моята мечта — напомни му Роуз. — Мечтая си каквото искам.
— Добре — съгласи се той и се зае отново с обяда. — За какво друго мечтаеш?
— Мечтая и за момичета. Тук има толкова много мъже. Трябват ти няколко дъщери. Ще те накарат да се почувстваш като нов.
Джордж измънка нещо. Роуз се чудеше дали това изразяваше съгласие.
— Мечтая вечер да седим край портата и да гледаме залеза, а зиме да сме край огъня; през лятото да берем сливи или да се разхождаме в ореховата горичка. Мечтая също да видя всичките ти братя тук с жените и децата им.
— Къщата няма да ги побере.
— Лято е — продължи Роуз. — Децата играят до късно, а възрастните седят навън, споделят новините и си припомнят младостта.
— Ти наистина си завладяна от идеята да имаш деца, а?
— Не мога да не мисля за това. Бъдещето без деца е толкова пусто.
— Защо мислиш така?
— Не мога да ти обясня. Знам, че децата създават много грижи, че носят болка и тъга, но не мога да си представя нищо по-прекрасно от това да прекарам последните години от живота си сред децата си. Но това е само част от мечтата ми.
— А каква е останалата?
— Свързана е с теб.
— Може ли да я чуя?
— Щом искаш.
— Искам — отговори Джордж и бързо я целуна.
— Не е нещо необикновено — нещата, които обичам в теб.
— Кажи ми ги.
Читать дальше