Лей Грийнууд: Роуз

— Никога няма да ни намерят — заяви гордо Зак.

— Може би, но не смятам да им давам тази възможност. Ще наблюдавам.

— И аз ще помагам — предложи детето.

— Още не. Соления и аз ще се редуваме. Ти и Роуз имате нужда от сън. Знам ли какво ще предприемат на сутринта.

— Сигурен ли си, че не можем да помогнем с нещо? — попита Роуз. — Чувствам се страхливка, като се крия, докато ти поемаш всички рискове.

— Нямаме друг избор — отвърна Джордж. — Те са много повече от нас. Единственият начин да спечелим е да изчакваме. Хванат ли дори един от нас, всичко е свършено. Ако се наложи да бягаме, трябва да имаме сили.

— Смяташ ли да бягаме?

— Засега не, но няма да рискувам живота ни. А сега поспете. Ще ви събудя, когато се съмне.

— Мислиш ли, че ще ни търсят? — попита Соления.

Беше около три часа — време да смени Джордж. Беше отишъл при него в храсталаците на отсрещния бряг на потока.

— Да. Когато не намерят злато, те ще помислят, че сме го взели със себе си. Най-малкото смятат, че аз знам къде е заровено.

— Не трябваше да наемам на работа Сайлъс. Никога не ми е харесвал.

— Не можеш да разбереш какви мисли се въртят в главата на един човек. Можеше да бъде и някой друг.

Джордж замълча за малко.

— Постъпил е глупаво, като е казал на Макклендън. По-добре да беше дошъл при мене. Онзи дъртак няма да дели с никого — включително и със синовете си. Ще убие Сайлъс, веднага щом докопа златото.

— Вярваш ли на приказките им — имам предвид дрънканиците за баща ти?

— И аз се канех да те попитам същото.

— Знам ли? Беше достатъчно безразсъден. Може и да е взел златото, ако му е скимнало, но се съмнявам, че би го направил заради семейството си.

Джордж се изсмя дрезгаво.

— Той никога не е правил нищо за семейството си.

Мълчаха известно време.

— Защо не ми каза, че си го познавал? — попита Джордж.

— Помоли ме да мълча, докато не попитате — отговори Соления. — Добави, че може да сте толкова сърдити, че да не искате да знаете нищо за него.

— Наистина му се сърдя, но се надявах, че ще науча нещо, което ще ми помогне да го разбера. Съмнявам се дали самият той е съзнавал защо прави някои неща. Вероятно се е оставял да го носи течението. И все пак мисля, че не е само това.

— Така е — потвърди Соления. — Той знаеше, че ужасно е объркал живота си и се ненавиждаше заради това, но стореното — сторено. И именно това го уби, в края на краищата, или го накара да се остави да го убият.

Джордж изсумтя презрително.

— Татко никога не би се оставил да го убият. Прекалено самолюбив беше.

— Напротив, мразеше се — възрази Соления. — Знаеше, че е провалил всичко, че ви е разочаровал и не можеше да се примири с тази мисъл.

Джордж изруга.

— Мислиш ли, че ще ти повярвам, след като така се отнесе с нас? А с майка ми?

— Боя се, че нямаше много добро мнение за жените — може би защото бяха твърде лесно достижими за него. Знам ли?

— Откъде научи всичко това?

— Бях подчинен на баща ти. Участвах в последния му патрул.

— Значи си един от онези, за които е бил като истински баща?

— Знам, че ти е тежко — отговори Соления.

— Повече от всичко друго, което направи този негодник. Някога бих дал дясната си ръка, само да се държеше като баща с мен.

— Той знаеше това.

— Тогава защо, по дяволите, не е предприел нещо?

— Не е могъл.

— Защото му е било по-приятно да се напива и да ходи по жени, отколкото да изведе детето си на разходка.

— Баща ти почти не говореше — продължи Соления. — Само слушаше. Но през нощта, преди да атакува войниците на Шърман, не можа да заспи. Мисля, че вече беше взел решение какво да направи. Аз седях до него и слушах. Той разказва цяла нощ.

— Обзалагам се, че е имал какво да каже. Не се учудвам, че или си нямал сили да се сражаваш на следващия ден, или ти е писнало от него.

— Той говори само за двама души — за Том Бланд и за теб.

Джордж очакваше всичко, но не и това.

— И какво каза?

— Че по отношение на двама ви е допуснал най-големите грешки в живота си. Нищо друго нямало значение.

— Дори и майка ли?

— Бил я предупредил, но тя не му повярвала.

— Какво й казал?

— Да не се омъжва за него, че е отвратителен и ще я съсипе.

— Това му предсказание се сбъдна. А какво извинение намери за убийството на Том Бланд?

— Никакво. Едновременно го мразел и обичал.

— Но в това няма никаква логика.

— В Том виждал всичко, което той не бил. Особено силно го намразил, когато вие сте се сближили с него. Всеки неуспех го карал да го ненавижда още по-силно.