Лей Грийнууд - Фърн

Фърн погледна синята рокля, но погледът й се върна отново към жълтата.

— Коя би облякла за парти? — попита я Фърн.

— Жълтата. Синята е за вкъщи или когато отиваш на гости.

— Тогава, струва ми се, че ще е по-добре да премеря най-напред жълтата.

Фърн знаеше, че ако се облече в тази рокля, проблемите й не биха се разрешили, а вероятно биха станали повече, но сега това не я интересуваше. Искаше да отиде на забавата, и то точно в тази рокля.

Но не беше толкова просто. Ако отидеше, се съмняваше, че щеше да може да се върне някога към живота, който беше водила, преди Медисън да слезе от влака в Абилийн. Решително затвори съзнанието си за последиците. Ако не го направеше сега, нямаше да събере смелост да го направи в друг момент.

През целия си живот беше живяла със страх, който диктуваше всичките й постъпки, но днес щеше да изхвърли предпазливостта на вятъра. Щеше да облече тази рокля и да отиде на партито, щеше да танцува през цялата нощ, макар че нямаше никаква представа как се танцуваше.

Медисън щеше да си замине много скоро, а заедно с него и мечтите й. Не можеше да промени нищо, но тя щеше да има този единствен миг, тази единствена последна възможност да разпери крилата си и да полети към слънцето заедно с всички пеперуди. За последен път в живота си щеше да се преструва, че беше като всяка друга жена и че имаше същия шанс за любов. Само този път щеше да затвори очи за действителността, да не се подчини на разума си и да не се ръководи от страха си.

Щеше да лети възможно най-високо и дълго. Нямаше никакво значение, ако опърлеше крилата си и паднеше полумъртва на земята. От утре нататък никой нямаше да я вижда повече. Утре щеше да се премести в ранчото и завинаги да изхвърли от съзнанието си Медисън Рандолф.

Но той щеше да остане да живее в сърцето й до края на живота й.

— Съблечи се гола — заповяда Роуз. — Ще видя дали мога да намеря нещо, което да ти е по мярка.

— За какво? — попита Фърн. — Мога да облека роклята върху собственото си бельо.

— Не можеш да пробваш рокля, както би премерила чифт обувки — каза Роуз. — Трябва да се подготвиш.

— Какво искаш да кажеш?

— Ще видиш.

През следващия половин час Фърн се остави да я обръщат, подръпват и бутват, докато Роуз и госпожа Абът обсъждаха и спореха кои прически и дължини на косата й са най-подходящи, като се вайкаха, че Фърн не беше поддържала пищните си къдрици и сега те бяха толкова сухи и изтощени, а госпожа Абът буквално оплака кожата на Фърн на лицето и ръцете.

— Дори на някои мъже е по-добра — тюхкаше се тя. — Никога ли не се мажеш с крем вечер?

— Татко щеше да ме напердаши, ако ме беше хванал никога да слагам тази мазнина върху лицето си.

— Крем — поправи я госпожа Абът. — Мазнината е за обувки. Погледни раменете й: по-хубави са, отколкото си ги представях, и кожата им е бяла като платно, а на шията и пръстите е кафява като на индианка. Ще можеш ли да намериш някога рокля, която да я покрива от върха на главата до крайчетата на пръстите на краката й?

Критиката на госпожа Абът накара Фърн съвсем да увеси нос.

— Не е толкова зле — защити я Роуз, — но ще трябва да прикачим висока яка и дълги ръкави. Да се надяваме, че нощта ще бъде хладна.

— Никога не е хладно през юли, дори и през нощта — каза госпожа Абът.

— Е, не мога да променя времето, но мога да направя нещо за кожата й — каза Роуз. Взе едно бурканче от масата, докосна с пръсти белия крем и го втри леко в кожата на Фърн.

— Попи веднага! — възкликна госпожа Абът. — Кожата й е суха като хартия.

— Имам и друг буркан — успокои я Роуз и потопи пръстите си отново в крема.

Фърн ги остави да я търкат и масажират, но знаеше, че няма да има никакъв смисъл, защото, дори да използва гримовете на момичетата от бар „Пърл“, пак нямаше да могат да я направят да изглежда красива.

— Сега трябва да направим нещо с косата й.

— Какво? — попита госпожа Абът. — Все едно да се опитаме да срешем четина.

— Ще трябва най-напред да я измием — каза Роуз. — Вероятно прахът от половината Канзаска прерия е попил в нея.

— Редовно си мия косата! — запротестира Фърн.

— Пошегувах се — усмихна се Роуз. — Достатъчно е само един ден да прекараш в Тексас и трябва да миеш гребени и всичко останало.

Фърн покорно се остави да й измият косата. В един момент, по време на процедурата с балсама, тя потъна в мечти. Виждаше се облечена в жълтата рокля и заобиколена от мъже, вдигащи врява, за да получат шанса да разговарят с нея; правят й комплименти, настояват да танцуват с нея, предлагат да й донесат нещо за ядене или пиене, да я изпратят до дома, да я изведат на езда през следващите дни.