Лей Грийнууд - Фърн

Преди да реши как да се възползва от услугите им, се появява Медисън. Като отмества настрани всички, той я взема в прегръдките си и тя потъва в тях. Глух за възклицанията на изненада наоколо, той я притиска към тялото си, докато тя не си помисля, че ще пламне от горещина.

— Не е необходимо да правим нещо повече за косата й, освен да подрежем краищата — казваше Роуз.

— Не, трябва да я подстрижем и да я навием.

— Не! — извика Фърн, ужасена от мисълта, че трябва да се появи с букли пред толкова много хора. — Косата ми никога не е била подстригвана.

— Какво мислиш за един елегантен кок? — попита Роуз.

— Така би била най-високият човек на партито — възрази госпожа Абът.

Фърн не се интересуваше какво правеха с косата й, щом нямаше да я скъсяват. Искаше да я остави дълга, независимо от всички грижи, които й създаваше. Косата на майка й е била дълга, а Фърн винаги беше искала да прилича на нея.

— Жалко, че не можем да покажем раменете ти — каза Роуз, — но кожата ти ще се подобри, ако се пазиш от слънцето.

— Не и до довечера — каза госпожа Абът.

— Не, не до довечера — каза Роуз с въздишка, — но мисля, че имам болеро, което може да си наметне.

Фърн обядва в стаята си, докато й изсъхне косата. Роуз беше отишла на гости с Джордж и Уилиям Хенри. Ако превръщането в красавица означаваше да си мие косата непрекъснато, да втрива масло в кожата си докато се почувства като мазно прасе, да минават през главата й рокли, да сменя горни дрехи с дузини, то младите дами като Саманта Брус трябваше да бъдат съжалявани. Чакането беше ужасно и скучно. Беше свикнала на динамичен живот, да бъде навън, да дава нареждания, а сега беше прекарала цялата сутрин на един и същ стол, без изобщо да напуска стаята си, съгласявайки се с всичко, което й кажеше Роуз.

— Какво е това нещо? — попита Фърн, когато Роуз и госпожа Абърт се върнаха след обяда.

— Корсет — отговори Роуз за дрехата в ръцете си. — Облечи го, преди да си облечеш роклята.

— Няма да сложа това нещо! — опъна се Фърн, като се отдръпна от твърдата дреха. Беше чувала за корсетите и ги беше виждала на момичетата в „Пърл“. Понякога корсетът беше всичко, което имаха на тялото си…

— Не се безпокой, няма да ти бъде тесен — настоя Роуз — ти си доста слаба.

— Няма да го облека! — упорстваше Фърн.

— Но не можеш да носиш роклята без него.

— Не! — Фърн погледна корсета така, сякаш беше звяр. Смяташе го за нещо ненужно и унизително, от този тип неща, за които Медисън би казал, че са измислени в Канзас.

— Ще й държа ръцете долу, докато й го поставиш — подложи госпожа Абът.

— Не! — възпротиви се Роуз. — Тя трябва сама да пожелае да го облече. Няма да стане по друг начин.

— Ти носиш ли подобни неща? — понита Фърн Роуз.

— При нейното положение? — възкликна госпожа Абът. — Не, разбира се.

— Бих носила, ако ми помагаше да не изглеждам едра за две жени, но сега не е моментът — отговори Роуз.

— Но ще носиш, след като се роди бебето, нали?

— Всяка жена носи корсет — въздъхна Роуз примирено. — Той е част от приличното облекло.

„Ако отидеш на това парти, не можеш да вършиш половинчати неща. Саманта Брус сигурно също носи корсет, значи и ти трябва да си сложиш.“

Не беше толкова лошо, колкото се беше опасявала. Не беше и толкова тесен, колкото й се струваше, но се чувстваше така, като че ли не можеше да се прегъне в кръста. Облечена в корсет, едва ли можеше да се качи на кон… нямаше и да успее да жигоса крава. Дори не беше сигурна дали може да си поеме дълбоко въздух…

— Мисля, че най-после трябва да ти направим прическата — каза Роуз. — Ще отнеме доста време, докато вдигнем цялата коса.

— Ще се наложи все пак да отрежем малко от нея — обяви госпожа Абът.

Фърн щеше да изтърпи да седи неподвижно достатъчно дълго, за да й направят прическата, но за нищо на света нямаше да позволи да й подстрижат косата.

— Не е съвсем лоша — заяви госпожа Абът, след като според Фърн бяха мушнали поне сто фуркета в косата й.

— Всъщност е съвсем добре — каза Роуз. — Много по-добре, отколкото се бях надявала.

— Нека да погледна — пожела Фърн.

— Не преди да те пъхнем в роклята — отговори Роуз. — Не искам да се видиш, докато не си напълно готова.

Последните няколко часа й се бяха сторили безкрайни и скучни, а по-голямата част от времето — досадно, без всякакво вълнение. Беше й се наложило да си напомня непрекъснато, че трябва да се приготви за партито и да изтърпи това изпитание заради Медисън.