Лей Грийнууд - Фърн

Фърн надникна през прозореца в тъмнината на нощта. Сега бе идеалният момент да се измъкне незабелязано от града.

Тя възнамеряваше да отиде до къщата на Конър и не искаше никой да знае за това. Трябваше да разбере истината за убийството. Трябваше сама да се убеди дали Медисън е бил прав, като й бе казал, че никой не би могъл да види как е бил застрелян Трой. Може би свидетелят му лъжеше с надеждата да получи пари. Всички знаеха, че семейство Рандолф са богати.

Най-накрая тя чу как се затваря врата откъм задната страна на къщата и разбра, че госпожа Абът се е прибрала в стаята си. Без да губи време, Фърн се измъкна от спалнята, премина на пръсти през хола и излезе през входната врата, която госпожа Абът бе оставила отключена, за да може Джордж да се прибере.

Медисън бе оставил коня й в конюшнята на Том и Ричард Еверет. За да стигне дотам, Фърн трябваше да премине през целия град. Налагаше се да мине и покрай „Дроувърс Котидж“. Тя се надяваше, че никой няма да я разпознае.

Бързо прекоси Втора улица, като се държеше встрани от светлината, която проникваше на улицата през прозорците на къщите. На пресечката с улица „Бъкай“ се спря за миг, преди да завие наляво и да се отправи на север към железопътната линия. Тя нахлупи шапката си още по-ниско. Беше облякла най-тъмните си и най-широки дрехи.

Кръчмите по улица „Тексас“ бяха достатъчно отдалечени и нямаше вероятността да срещне каубои по пътя си.

Фърн намали хода, когато наближи ъгъла на улица „Тексас“ и „Дроувърс Котидж“, но не видя никого на верандата на хотела. Тя приведе глава и забързано премина покрай сградата.

Огромното открито пространство около железопътната линия не предлагаше никакво прикритие, но тя успя да достигне конюшнята незабелязана.

Том Еверет беше там.

— Ако бях на твое място, не бих излизал точно сега — опита се да я спре той, когато Фърн му каза, че иска да й оседлае коня. — Задава се голяма буря.

— Знам, но трябва да видя какво става с фермата. Татко ще отсъства няколко дни.

— Не би трябвало да яздиш през нощта. Ами ако ти се случи нещо?

— От шестгодишна яздя по всяко време на денонощието. Защо трябва да не го правя сега?

— Ако паднеш от коня си, няма да те намерят чак до сутринта.

Фърн отвори уста да му каже, че никога не е падала от коня си, но се спря. Всички в Абилийн вече знаеха защо е отседнала при госпожа Абът.

— Мога да се оправя и сама. Ребрата вече не ме болят.

Малко по-късно тя беше върху седлото и се отправи извън града. Налагаше се още веднъж да премине край „Дроувърс Котидж“, но този път й беше по-лесно, на седлото Фърн приличаше на който и да било каубой.

Тя опипа калъфа на пушката си, за да се увери, че оръжието си е на мястото. Фърн никога не го беше използвала но след онази нощ преди осем години никога не бе излизала невъоръжена нощно време.

— Никой няма да повярва, че Хен е невинен, докато не открием кой е истинският убиец на Трой Спраул — каза Медисън. — Хората тук по-скоро биха повярвали, че сме платили на Еди Финч да излъже в съда.

Джордж бе намерил една колиба в прерията, в която можеха да държат Еди до делото. Мястото беше достатъчно отдалечено от града и никой не би чул виковете му за помощ. Засега обаче каубоите на Джордж бяха успели да убедят Финч, че ще бъде по-добре за него, ако изобщо не вика.

— Особено след като свидетелят иска точно парите — каза Джордж.

— Хен винаги може да се върне в Тексас — предложи Джеймз.

— Аз никога не бягам — отвърна Хен, гледайки Медисън право в очите.

— Това не е начин да покажеш благодарността си — смъмри го Джордж.

— Не го спирай — намеси се Джеймз. — Остави го да си излее душата.

— Никога няма да забравя деня, в който се събудих и открих, че те няма — каза Хен и в очите му проблесна старият гняв.

— Има неща, които и аз не мога да забравя — отвърна Медисън. — Ако не исках да гоня крави, да яздя под парещото слънце, докато погледът ми се замъгли от умора, или да разкъсвам тялото си в борба с диви бичета, ти нямаше търпение да ми кажеш какво жалко подобие на мъж съм бил. Когато казвах, че искам да се върна обратно в училището или когато ти ме хванеше да чета книга или да се опитвам да разчистя онази кочина, в която живеехме, ти ми казваше, че е срамота, че не съм се родил момиче.

— Не си спомням да съм те закачал чак толкова.

— Това ти беше станало навик и аз се съмнявам, че изобщо си се чувал какво говориш. Имах чувството, че си двойник на татко.

Хен се изправи изпълнен със студена ярост.