Лей Грийнууд - Фърн

Тя се обърна към Медисън и Джордж. С тръпка на ужас Фърн осъзна, че ако това, което й бе казал Джеймз, бе вярно, ако тримата братя бяха трите лица на един и същи човек, то Медисън и Джордж бяха също толкова опасни. Те може би щяха да се опитат да го избягнат, но също биха убили, ако им се наложеше.

Това я накара да потрепери.

— Мислите ли, че ще свидетелства? — попита Фърн. Тя бе смятала Хен за убиец в продължение на толкова много време, че й беше трудно да повярва в противното.

— Да — отвърна Медисън. — Сега той е ядосан, защото съм го вързал, но това не ме безпокои. Ако досега убиецът не е направил нищо, което да го издаде, когато разбере, че можем да докажем невинността на Хен и че може би имаме някаква улика, която да ни разкрие самоличността му, той ще предприеме нещо.

— Имате ли представа кой е той? — запита го Фърн.

— Не — призна Джеймз. — Знам само, че убиецът е имал някаква полза от смъртта на Трой.

— Но каква? — попита Роуз.

Медисън сви рамене.

— Не знам. Никой тук не е харесвал Трой. Дори и бащата на Фърн го е уволнил. Въпреки това той, изглежда, е имал пари.

— Трой никога не е харчил много — намеси се Фърн.

— И аз така чух отначало, но по-късно открих, че е обичал да играе комар. Не е залагал много, но все пак е било повече, отколкото е можел да си позволи със заплатата, която му е давал Сам Белтън. Трой е получавал пари отнякъде.

— Изнудване ли имаш предвид? — запита Джордж.

— Не трябва да се изключва такава възможност.

— Но кой му е плащал? — попита Фърн.

— Точно това се надявах да разбера от вас — каза Медисън. — Вие сте познавали братовчед си по-добре от който и да било друг. Познавате и хората в този град. Опитайте се да си спомните всичко, което се е случило, откакто живеете тук. Сещате ли се за някого, срещу когото Трой би могъл да има нещо?

В съзнанието на Фърн незабавно изплува една сцена, толкова ярка, че я накара да потръпне вътре в себе си. Това със сигурност не можеше да бъде причината. Този човек бе напуснал Канзас преди много години.

Но дали наистина си беше отишъл? Фърн потръпна от страх. Ако онзи мъж се бе върнал, тя може би го бе подминала на улицата, без да го познае.

— Но защо е искал да натопи Хен? — попита Роуз. — Той идва в града само за да докара стадо добитък и никога не се застоява дълго.

— Мислиш ли, че това има някаква връзка с онези слухове за златото? — запита Джордж.

— Не. Не виждам как обесването на Хен би помогнало на убиеца да се докопа до златото. Не, той се опитва да нарани семейството или пък има за цел тексасците като цяло.

— Тексасците ли? Че защо някой би направил подобно нещо? — попита Роуз. — Хората тук забогатяват на наш гръб.

— Не всички тук искат да има пазар на добитък в Абилийн — обясни Медисън. — Според Фърн много от фермерите и ранчеросите ни мразят.

Фърн чу как собствените й думи кънтят в ушите й. Никой друг жител на Канзас не бе заявявал по-гръмогласно от нея колко мрази тексасците.

— Да не говорим пък за всички онези, които се опитват да продават парцели земя на заселниците. Не трябва да забравяме и собствениците на обори от Елсуърт и Нютън — продължи Джеймз. — Те ще имат изгода, ако тексасците напуснат Абилийн. Това може да означава, че няколко хиляди долара ще бъдат харчени в техните градове.

— С други думи, почти всеки жител на Канзас е имал мотив — обобщи Джордж.

— Не чак толкова зле — отвърна Медисън, — но може и така да се каже.

— Какво смяташ да правиш?

— Да пусна малко информация. Донякъде точна, а донякъде не чак толкова. Трябва да накараме убиеца да се размърда и да го принудим да направи грешен ход.

— Не можем да направим нищо преди утре сутринта, така че отивам да си легна — каза Роуз и се изправи. — Ти също трябва да си изморена — обърна се тя към Фърн.

Фърн не чувстваше никаква умора. Тя се съмняваше, че би могла да заспи тази вечер, но трябваше да остане сама, за да мисли на спокойствие.

Кой беше убил Трой и защо? Не се бе сещала, че Трой може да изнудва някого и тя не би обърнала внимание на подобно предположение, ако не беше изказано от Медисън. Всичко, което той бе казвал досега, се бе оказвало вярно. Тя трябваше да разбере дали Джеймз бе прав и този път.

Фърн смяташе да направи това още същата вечер.

Фърн изчакваше нетърпеливо в стаята си. Роуз бе изпратила братята до „Дроувърс Котидж“, където да продължат разговора си, без да пречат на останалите да спят. Роуз си беше легнала, но госпожа Абът все още се мотаеше из къщата.