Лей Грийнууд - Фърн

Медисън не искаше само да я успокоява или да седи до нея и да я прегръща. Една целувка не му беше достатъчна.

Напусна тясната уличка между редицата къщи и излезе на улица „Спрус“.

Искаше му се да вземе Фърн със себе си в Бостън и да направи от нея една уважавана млада дама, но знаеше какви ще бъдат протестите й срещу неговото намерение. Мисълта за това го накара да се усмихне.

Но той не бе привлечен от тази Фърн, независимо колко красива би могла да бъде тя. Познаваше само онази Фърн, която носеше панталони, псуваше като тексасец и имаше издръжливостта на необработена испанска кожа.

Медисън зави по Втора улица и се отправи на запад.

Какво, по дяволите, му харесваше толкова у нея, като се изключеха закръглените й бедра, дългите й стройни крака и допира на гърдите й срещу неговите?

Всъщност те двамата си приличаха много. Всеки от тях бе наранен лошо и се опитваше да отрече това. И двамата се страхуваха да си позволят да обичат някого и се опитваха да отрекат, че имаха нужда от обич.

Джеймз харесваше силната й воля. И двамата бяха самотни, но без съмнение Фърн бе по-самотна от него. Тя обаче не се беше предала, а бе принудила света да я приеме такава, каквато тя искаше.

Но дори и това не бе всичко. Медисън бе принуден да признае, че бе привлечен от нея само заради нея самата. Той не можеше да си обясни защо местните фермерчета не се редяха на опашка пред вратата й, като се имаше предвид как красивото й тяло се очертаваше под опърпаните й дрехи. Сигурно им беше взела страха.

Странно бе, че Фърн никога не се бе опитала да го разкара. Искаше той да напусне града, но не и да го отдалечи от себе си. Едва сега Медисън осъзна, че те двамата бяха доста различни.

Джеймз видя, че мъжът го чака в сянката на училището, и престана да мисли за Фърн. Ръката му се плъзна в джоба и пръстите му стиснаха дръжката на револвера. Медисън не очакваше, че ще има неприятности, но бе решил, че трябва да бъде подготвен за всеки случай.

— Почти си тръгвах — каза мъжът. — Не трябваше да се показвам пред други хора.

— Зает бях с една неочаквана работа.

— Видях я аз тази работа.

— Няма значение — каза Медисън раздразнено. — Имате ли да ми кажете нещо?

Мъжът се огледа нервно наоколо.

— Не ми харесва да се мотая из града. Не вярвам на хората, които живеят събрани на едно място. Това е против природата ми.

— Може и така да е — съгласи се Джеймз нетърпеливо, — но това е нещо, което нито вие, нито аз можем да променим. Какво можете да ми разкажете за местонахождението на Хен през онази нощ?

— Мога да ви кажа, че не е бил близо до къщата на Копър.

— И къде е бил?

— На около десет мили на юг, в посока към Нютън. Не знам дали е ходил там, но се връщаше по този път.

— По кое време?

— Не съм сигурен.

— Трябва да ми дадете колкото може повече подробности.

— Не може да е било по-рано от десет и по-късно от единадесет часа. Вероятно някъде по средата. Аз се ориентирам доста добре по звездите. Те са моят часовник.

Медисън едва успя да прикрие възбудата си. Дейв Бънч бе заявил, че е видял коня на Хен да напуска къщата на Конър около десет и петнадесет. Ако този мъж можеше да докаже, че петнадесет минути по-късно Хен се е намирал на десет мили от мястото на убийството, никой нямаше да повярва, че брат му е убил Трой Спраул.

— Ще кажете ли всичко това пред съда?

— В никакъв съд няма да ходя! — Мъжът бе готов да си тръгне. — Някой е убил Трой и е натопил брат ви за това. Няма да му се хареса, че мога да променя хода на един случай, който се смята за решен. Какво би го спряло да убие и мен?

— Аз ви гарантирам безопасността.

Мъжът се изсмя презрително.

— Че как може някакво градско конте като вас да ме защити?

Медисън трябваше да потисне гнева си. Този мъж му напомняше за близнаците. Кога щяха хората да се научат, че новите, чисти дрехи и добрите обноски не правеха човек слаб?

— Джордж ще прибави и своята гаранция към моята.

— И той не е по-добра стока — изръмжа мъжът. — Ако Хен не беше в затвора, щяхте да имате истинска гаранция. Той по-скоро би застрелял някого за това, че му е задал въпрос, отколкото да му отговори.

— Може би имате по-голямо доверие на шериф Хикок.

Мъжът изпсува.

— Той не вдига очи от картите. Може да ме убият и да пренесат тялото ми чак в Мексико, преди той да разбере какво се е случило.

— Бихте ли говорили пред съдия?

— Ако ми платите достатъчно.

— Вижте, аз ще платя за защитата ви. Ще платя дори и ако трябва да се преместите да живеете другаде след процеса. Но ако излезе наяве, че съм ви платил, за да дадете показания, думите ви няма да струват и пукнат грош пред съда.