Не беше хубаво, че някакъв си самовлюбен новобранец се бе промъкнал в града, за да заобиколи закона, защото говореше добре, имаше добра работа в железопътната компания и се обличаше като манекен от каталог на „Сиърс Рьобук“.
Ако той си мислеше, че изключително красивото му лице би променило нещата, страшно се лъжеше. Жените в Канзас обичаха хубавите мъже, но не биха се правили на глупачки заради него.
Фърн разсеяно приглади дългата си тъмноруса коса. Трой се бе опитал да я убеди да се подстриже. Беше й казал, че ще се оплете в ласото, когато трябва да улови и завърже някое добиче. Очите й потърсиха снимката на майка й върху масичката до стола на баща й. По някакъв необясним начин косата й я караше да се чувства по-женствена. Не можеш да се откаже от единственото нещо, свързващо я с майка й, която не помнеше.
— Хен не е много приказлив — каза Джордж на Медисън.
Те се бяха отправили към затвора. Джеймз се опитваше да мисли за този случай само като за правен проблем, който трябва да бъде разрешен спокойно и разумно, но колкото повече се приближаваха до затвора, толкова по-настоятелно се набиваше една мисъл в главата му.
„Това е момчето, което ти изостави.“ Никой никога не бе изрекъл тези думи пред него. Въпреки това не можеше да се освободи от безмълвното обвинение. То го дебнеше някъде на ръба на съзнанието, в постоянна готовност да скочи в мислите му в най-неочаквания момент.
— Той никога не е говорел много — отвърна Медисън. — Дори и мама не можеше да го накара да изрече повече от две последователни изречения.
Докато вървяха по скърцащия дъсчен тротоар и се разминаваха с каубои и фермери, отправили се към приканващите светлини на кръчмите от двете страни на улицата, той си мислеше, че братята му никога не биха разбрали защо си бе заминал. В техните очи нищо не би го оправдало.
— Може би ще бъде по-добре, ако ти набързо ми разкажеш какво се е случило — каза Джеймз.
— Няма много за разказване. Той се отправил на кон към Нютън. Имахме проблеми с един фермер там и той искаше да види дали не може да открие друг път към града. Когато се върна, Хикок го арестува за убийството на Трой Спраул.
— Спраул? Той да не е роднина на онази жена, която срещнахме?
— Братовчеди.
Сега Медисън разбра защо тя бе толкова разгневена. Вероятно си мислеше, че той е дошъл, за да спаси брат си от бесилката. Така си и беше, но Джеймз имаше намерение да докаже, че Хен не е за бесилката.
— Какви доказателства имат те?
— Един човек на име Дейв Бънч казва, че е видял Хен да язди към напуснатата къща на Конър. Казва, че познал коня на Хен. Когато няколко минути по-късно чул изстрел, се върнал да провери дали Хен не се нуждае от помощ. Намерил Трой мъртъв, а Хен го нямало никъде.
Медисън усети внезапен пристъп на безпокойство. Хиляди мъже биваха обесвани въз основа на много по-слаби доказателства. Трябваше да предположи, че Дейв Бънч или лъже, или греши.
— Нещо друго?
— Хен и Трой се сбиха предната вечер заради нещо, което Трой каза за татко. Хен заплаши, че ще го убие, ако го срещне отново.
Между всички спомени, които Джеймз искаше да забрави, този за баща му се нареждаше на първо място.
— Какво е направило пак старото копеле? Аз се надявах, че някой янки ще го застреля.
— Така и стана. Беше убит в Джорджия.
О, по дяволите, той не бе искал това. Беше мразил стареца, но не бе искал да умре. Не и по този начин.
Медисън се бе държал настрана през всичките тези години, отказвайки да се свърже с Джордж, защото се бе страхувал, че баща му ще тръгне да го търси. Той вече не беше беззащитен хлапак, но някои моменти от живота му бяха твърде болезнени, за да си ги спомня.
— Ако татко е мъртъв, какво толкова би могъл да каже Трой, та да разгневи така Хен?
— Разправя се, че татко откраднал парите за заплатите на работниците от железопътната компания във Вирджиния. Не знам как Трой е научил за това, но той започнал да дразни Хен, наричайки баща ни крадец.
— Той наистина ли е откраднал парите?
— Не знам. След като напуснах, за да отида в армията, никога повече не го видях.
Медисън никога нямаше да забрави този ден. Веднага щом двамата най-големи сина на Уилям Хенри Рандолф бяха напуснали дома му, той бе обявил, че също ще се запише доброволец в армията. Не го бе интересувало, че изоставя семейството си, че жена му ще страда или че петимата му по-млади синове са като парализирани от шока. Просто си бе тръгнал.
Майка им никога не бе успяла да го преживее.
Читать дальше