Лей Грийнууд - Фърн

— „Кръг седем“ е едно от най-големите и преуспяващи ранча в Тексас. Изхарчихме по-голямата част от парите си за закупуване на животни за разплод, с които да подобрим породата, но трябваше да продадем стария добитък, за да се освободи пасището. Печалбите бяха толкова добри, че започнахме да търсим начини за инвестиране. Когато започнем да продаваме подобрената си порода, приходите ще бъдат още по-големи.

— „Кръг седем“ ли? Мислех, че е „Бягащото С“. Да не си купил ново ранчо?

— Не. Роуз мислеше, че ни трябва ново име.

— Роуз?

— Жена ми.

— Ти си се оженил!

Джордж изглеждаше развеселен от изненадата му.

— Имаш си и племенник.

— Още един Рандолф от мъжки пол — каза Медисън саркастично. — Как щеше да се радва старецът.

— Вероятно, но Роуз беше много разочарована. Тя твърдо вярва, че едно момиченце би ни оправило всичките.

— Как си намери жена, която би искала да се омъжи за цял клан?

— Тя се яви по една обява за икономка и бързо ни вкара в правия път. През това време, Монти едва не умря.

Джеймз усети, че ще се разсмее.

— Бих искал да се запозная с жената, която е пожелала да се грижи за шестима Рандолф.

— Седем. Очаквах те всеки ден в продължение на пет години.

Желанието му за смях изчезна. Медисън бавно осъзнаваше, че миналото не е погребано. Джордж винаги щеше да го помни.

— Трябва да поговоря с Хен.

Оживлението в очите на Джордж се стопи.

— В Бостън вероятно не е чак толкова прашно и горещо — каза той.

— Там е като в Кейп Код през някой юлски следобед — отвърна саркастично Джеймз, ядосан от необяснимата промяна в настроението на брат си.

— Имаш ли къща там?

Медисън се подразни, че Джордж не му обърна внимание. Той вече не бе дете. Ако имаше нещо, което трябваше да знае, искаше да го чуе веднага.

— Не, но семейството на Фреди има. Обикновено отсядам при тях.

— Приятелят ти от училище ли?

Медисън кимна.

— И кой работи, когато ти си играеш?

— Никой не работи прекалено много през лятото. В града е твърде горещо.

— Кравите се нуждаят от грижи през цялата година — отбеляза Джордж — независимо дали е горещо, студено, вали, пада сняг, има поледица или удря градушка с големината на кокоше яйце.

— Точно затова реших да стана адвокат вместо ранчеро.

Бяха стигнали до верандата на хотела и тъкмо щяха да се изкачат по стълбите, когато някакъв младеж изскочи през вратата и се спря на пътя им.

— Един от вас не беше достатъчен — изръмжа той, втренчен в Джордж. — Трябваше да доведете още един. — Той гневно посочи с пръст към Медисън. — Е, това няма да свърши работа. Хен Рандолф уби Трой и ще бъде обесен за това. Така че ти — отсече раздразненият младеж, гледайки Джеймз, — можеш още сега да се качиш на влака и да се разкараш от града.

Като изрече това, младежът се обърна и се отправи към оборите.

— Кой бе този млад грубиян? — попита Медисън, поглеждайки през рамо към отдалечаващата се фигура, докато се изкачваха по стълбите към „Дроувърс Котидж“. — Ако този тип говори винаги така, направо е чудно, че някой от твоите каубои още не му е видял сметката.

— Няма каубой в Тексас, който би вдигнал ръка срещу този грубиян — отговори Джордж, усмихвайки се едва забележимо.

— И защо не? Аз самият доста се изкуших да му изтупам панталоните.

— Защото той е тя — отговори брат му, усмихвайки се по-широко. — Под всичкия този прах и овчи кожи се намира Фърн Спраул, единствената дъщеря на Бейкър Спраул.

— Искаш да кажеш, че това беше жена? — възкликна Медисън и се обърна, за да хвърли още един поглед. Едва тогава разбра защо панталоните са толкова широки и походката — толкова наперена. — Боже милостиви! Учудвам се, че не са я арестували.

— Според местните клюки тя си е такава открай време. Тъй като другите момичета не са имали желание да последват примера й, никой не обръща внимание на облеклото й.

Джеймз изгледа брат си изненадано.

— Ти откога се вслушваш в клюки?

— Тук има малко други неща, които човек може да чуе, освен ако не си говори сам. След Бостън и Ню Йорк ще видиш, че в този град забележителните случки са рядкост. — Бяха стигнали до рецепцията. — Това е Франк Търнър, собственик на „Котидж“.

Франк кимна разтревожено.

— Бих искал да получа стая — каза Медисън. — Най-добрата, която имате. Колкото и добра може да означава това — добави той с нотка на съмнение, като оглеждаше презрително фоайето на хотела.

— Вече съм ти запазил стая — каза Джордж.