Лей Грийнууд - Фърн

Раздразнен, че е нарушил спокойното темпо на вървежа си, Медисън си наложи да продължи.

Срещнаха се по средата на широката прашна гола земя. Двама мъже. Сами.

— Казах им, че си жив — Джордж втренчи поглед в брат си, сякаш искаше да попие всяка подробност от външността му. Думите прозвучаха като дълго потискана въздишка.

Медисън не бе очаквал Джордж да се хвърли радостно на врата му, но също така не бе очаквал, че първите му думи щяха да върнат със силата на стоманено копие агонията на годините, през които брат му не е знаел дали е още жив. Изпита вина. Твърде тежка и голяма, за да я отрече. Вина, защото бе знаел, че Джордж ще се тревожи, ако не му пише. Вина заради страха, че семейството му по някакъв начин би могло да разруши новия живот, който си бе изградил.

— Знаех, че ще се завърнеш.

Не бяха прекарали дори една минута заедно, а Джордж вече се опитваше да го върне пак в семейното лоно, което бе задушавало Джеймз преди години. Стори му се, че някаква ръка, опряна в гърба му, го буташе напред. Всички самообвинения се изпариха.

— Не съм се завърнал, Джордж. Тук съм само защото Хен е загазил.

— Той загази още когато ти избяга, оставяйки мама и другите в онази дяволска дупка без мъж, който да ги пази. Защо си дошъл тогава?

Медисън бе спокоен човек, но сега бе готов да избухне.

— Виж, Джордж, не съм тук да споря за това, което направих преди осем години. Ако не искаш да остана, ще си тръгна.

— Разбира се, че искам да останеш. Защо си мислиш, че съм дошъл да те посрещна?

— Показваш го по много странен начин.

— Може би, защото не мога да реша дали искам да те ударя, или да те прегърна.

По дяволите. Джордж винаги бе знаел как да накара вътрешностите му да се свият.

— Май ще е по-добре да ме удариш. В този град не биха те разбрали, ако направиш нещо друго. Освен това така ще се почувстваш по-добре.

— Мисля, че ще трябва да се опитат да ме разберат — каза Джордж, пристъпвайки напред, за да прегърне брат си.

Медисън се вцепени, отказвайки да приеме прегръдката. Не искаше Джордж да си помисли, че отстъпва дори един инч от толкова трудно спечелената независимост. Искаше да бъде добре дошъл, но по свой начин.

— Защо не писа? — попита Джордж, след като пусна Джеймз и се дръпна назад. — Всички мислеха, че си мъртъв.

— Но не и ти. Защо?

— Твърде много си приличаме. Щях да го почувствам.

Медисън щеше да отрече — изглеждаше невероятно да е като друг човек, който е доволен от това, че живее в ранчо за крави в Южен Тексас — но не можа, защото, гледайки Джордж, имаше чувството, че вижда себе си.

— Как разбра за Хен? Не повярвах на очите си, когато получих телеграмата ти.

— Случаят беше описан в един фирмен отчет.

— Какъв отчет?

— Ще ти кажа някой друг път. Сега това няма значение. Разкажи ми за Хен.

— Каква полза има от това?

— Аз съм адвокат. Дойдох, за да докажа невинността му.

Произнасяйки тези думи, Джеймз осъзна, че Хен едва бе навършил четиринадесет години, когато той бе напуснал Тексас. Знаеше за него още по-малко, отколкото знаеше за Джордж.

Той вече не познаваше братята си. Преди да слезе от влака, преди ужасната панорама на Канзас да му бе припомнила реалността на жестокия Тексас, Джеймз не си бе давал сметка, че си ги представя такива, каквито бяха във Вирджиния. Там, в къщата с една дузина слуги, би било невъзможно един Рандолф да извърши убийство. Но тук, в тази жестока местност, всичко беше възможно.

Включително и убийство.

— Да влезем вътре — каза Джордж, когато тръгнаха към хотела. — Вие от изтока не сте свикнали с тукашните горещини. Мислех си, че вие, изтупаните контета, се обличате в бяло, като тръгнете за тропиците.

— Изтупаните контета може и да го правят — отвърна Медисън с нотка на грубост в гласа, — но това тук не са тропиците. Освен това предпочитам да ме смятат за джентълмен.

По лицето на Джордж се появи някакво подобие на усмивка.

— Можеш да предпочиташ каквото си искаш, но всички тук ще те наричат конте. В най-добрия случай, просто новобранец. Никой не би повярвал, че си живял кучешки живот в продължение на три години.

Джеймз се бе опитвал да се залъже, че тези години никога не са съществували. Имаше дни, в които се бе чувствал като животно и се бе бил с нокти и зъби само за да оцелее.

— Какво правиш в Канзас? — попита Медисън. — Това е доста далеч от Южен Тексас.

— Дойдох да разуча възможностите за някои инвестиции.

— Инвестиции ли? В какво?

Джордж наклони глава и погледна към брат си.