Лей Грийнууд - Фърн

— Той вероятно си мисли, че всички в Канзас спят на земята и говорят повече с кравите, отколкото с хората.

Е, негова си работа. Щеше да бъде още по-добре, когато тя му покажеше колко заблуден е бил.

— Как изглежда? — попита баща й.

Като че ли външният вид на този мъж бе по-важен от това, за което бе дошъл. Но, в края на краищата, смъртта на Трой никога не бе успяла да развълнува баща й. Той бе заявил, че Трой си го е търсил; ако не бил Хен Рандолф, щял да го убие някой друг.

— Той е буквално двойник на Джордж Рандолф — отговори Фърн, докато слагаше чиния и за себе си, — само че не е толкова едър. Но дори и да не приличаше толкова много на гадния си брат, пак би привлякъл вниманието. Облича се както никой друг в този край. Кълна се, че дори когато слезе от влака, по ботушите му нямаше нито прашинка! Вероятно прахът на Канзас няма смелостта да пада върху него. Беше облечен в обикновен черен костюм, който му прилепваше, сякаш бе направен точно за него. А яката му би го задушила! Стигаше чак до брадичката и беше корава като дъска. В Абилийн няма да намери човек, който така да му поддържа яките. Или ризите. Буквално се чуваше как скърца, когато върви. Косата му е гъста и къдрава, черна като очите. Висок е, но изглежда още по-висок, защото гледа надолу към хората подобно на орел. Ще направи огромно впечатление, когато се изправи да говори пред съда.

— Не е трябвало да се мотаеш насам-натам и да подслушваш разговорите му — каза баща й.

— Не съм подслушвала. Отидох право при него и му казах, че възнамерявам да видя как брат му увисва на бесилката. — Тя наля кафе в чаша с нащърбени краища, щедро добави гъста сметана, върна се на мястото си до масата и седна.

— Не е трябвало да го правиш — заяви баща й, вдигайки очи от чинията си само за да покаже, че чашата му за кафе е празна. — Какво би си помислил той за теб?

— Не ми пука — отвърна Фърн, като остави чинията си и отиде да напълни чашата му. — Исках още от началото да го накарам да разбере, че няма да отърве брат си само защото е от Бостън.

— Може и да успее — каза баща й. Фърн постави кафето на масата и баща й моментално й подаде празната чиния. — Тук няма много хора, които биха обесили Хен, ако железницата се възпротиви. Нали знаеш, че семейството е свързано с железопътната компания?

Фърн отиде до печката, за да сипе още пилешко и кнедли в чинията на баща си.

— Да не искаш да кажеш, че хората ще отстъпят пред него само заради железницата? — запита тя, осъзнавайки същевременно какъв мощен съюзник имаше семейство Рандолф.

— Не съм казал такова нещо. Казах само, че е възможно. Освен това безделници като Трой сами си навличат много неприятности. Не си струва да обесят някого заради такива хора.

Фърн подаде чинията на баща си и седна на масата.

— Не мислеше така, когато миналата година кравите ни започнаха да измират от тексаска треска.

— И бих си променил мнението, ако това се случи отново, но не мисля, че ще се наложи. Следващата година Рандолф вероятно ще се преместят в Елсуърт или Нютън. — Изглежда, бе загубил интерес към този разговор. — Отрежи ми едно парче кейк, преди да разтребиш.

— Не става дума за това — каза Фърн през рамо, докато отиваше за кейка.

— Напротив — отвърна баща й. — Само някой глупак по рождение, какъвто беше Трой, би се скарал с Хен, като се има предвид избухливия му характер и колко е бърз с револвера. Нормално беше да побеснее, че някой е обидил баща му.

— Не чак толкова, че да убива — заяви Фърн, връщайки се към масата с дебело парче седемпластов кейк с пълнеж от сини сливи.

— Не одобрявам хората, които се стрелят, но не одобрявам и когато обиждат бащите им. — Бейкър бутна чинията си настрана, подаде празната си чаша на Фърн и придърпа кейка. — Трой беше един надут, фуклив, избухлив кучи син. При това не беше твърде честен. Не бих го взел на работа при мен, ако не ми беше роднина.

Фърн се върна до масата с кафето на баща си. Седна и отпи от своето, но то бе изстинало и тя стана, за да си налее друго.

— Колко пъти съм ти казвал, че е срамота да слагаш хубава сметана в кафето и след това да го хвърляш? — измърмори Бейкър, докато ставаше от масата. — От това, което отива на боклука, мога да изкарам няколко долара на седмица.

Той излезе навън, където бе по-хладно. Фърн остана да вечеря сама.

Не й пукаше какво бе казал баща й. Убийството не беше добро нещо. Не бе по-добро от това, че тексасците нарушаваха закона, като вкарваха заболели животни в Канзас, които заразяваха скъпия чистокръвен добитък на фермерите, мачкаха реколтата, ядяха сламата и пиеха водата им.