Лей Грийнууд - Фърн

— Ще бъда ли събуждан посред нощ от някой плачещ мой племенник?

— Само от веселящи се каубои — отвърна брат му, докато го водеше към преминаващия по цялата дължина на „Котидж“ тесен коридор. — Роуз и аз сме отседнали в една къща в града. Тя няма голямо желание да се грижи за тригодишно дете в хотел, но иска да се срещне с теб и те очаква в стаята ти. — Лицето на Джордж бе огряно от усмивка на особено доволство. — Роуз обича да ме защитава. Никога не е сигурна, че някой, особено измежду братята ми, няма да се опита да се възползва от добрата ми страна.

— Тя май не познава много добре семейство Рандолф, така ли е? — изсмя се Медисън тъжно. — Ние нямаме добра страна.

— В действителност тя ни познава доста по-добре, отколкото си мислиш. — Джордж почука на вратата, преди да отвори.

Джеймз влезе и видя дребна жена, седнала на стол до прозореца. Очите му се разшириха, когато тя стана да го поздрави. Съпругата на Джордж беше бременна.

— Ти да не си откачил да влачиш жена си през тази пустош, когато тя… тя…

— Трябва да ражда — довърши Роуз вместо него, оглеждайки ту единия, ту другия от братята. — Джордж ми каза, че ще те позная веднага, но нямах представа, че си приличате почти като близнаци.

Медисън измънка някакво извинение.

— Ужасно съжалявам, че съм толкова прям, но ако с Джордж сте женени от доста време, знаеш, че на всички ни липсват обноски.

— Омъжена съм за брат ти от достатъчно дълго време, че да надуя корема за втори път — отговори Роуз откровено, — но все още се учудвам на безкрайните възможности на мъжете от семейство Рандолф да се приспособяват към промени.

— Тя е истински дипломат — забеляза Медисън. — Предполагам, че трябва да бъде такава, ако иска да оцелее.

Джордж погледна жена си така, че тя избухна в смях.

— Нещо лошо ли казах? — попита Джеймз. Мразеше хората да му се смеят. Това го караше да се чувства като глупак. Баща му бе имал навика да му се присмива, когато искаше да го накаже.

— Да не забравиш да питаш Монти за първите й два дни на ранчото — каза Джордж.

Медисън не знаеше нищо за бременността, но предположи, че Роуз не трябва да стои права. Жените в Бостън се намъкнаха в леглата си веднага щом научеха, че са бременни, и не ставаха, докато не се възстановяха напълно. Роуз изглеждаше, като че ли всеки момент ще се пръсне, и въпреки това бе пътувала заедно с Джордж през тази забравена от бога пустош.

— Седни — каза той и се отпусна в един стол, надявайки се и Роуз да направи същото. Така и стана.

— Как успя да убедиш брат ми да се съгласи да пътуваш толкова дълго? — попита Джеймз. Не беше въпрос, който се задава на току-що срещната жена, пък била тя и снаха му, но той искаше да знае.

— Не му казах — отвърна Роуз. — Той изобщо не беше доволен, когато разбра. Все още не ми е простил. Буквално трябваше да го вържа, за да не ме върне обратно.

Медисън с удивление се опита да си представи как тази дребна женица връзва огромния си съпруг. В детството си и той бе искал да направи същото, но с големината и силата си Джордж винаги имаше непреодолимо предимство в борбите им.

— Не я върнах, защото ми обеща да си почива колкото се може повече — обясни брат му. — Точно затова те чакаше тук, а не на гарата, както тя искаше. — Той помогна на жена си да се изправи. — Сега ще те оставим да се настаниш. Ще се върна след час. Ще вечеряме, след като се срещнем с Хен.

— Той дойде със следобедния влак — каза Фърн на баща си, когато седнаха да вечерят. Вълнението правеше гласа й писклив. — Трябваше да се сетя, че няма да се задоволят с местен адвокат.

Бейкър Спраул не изчака дъщеря си и започна да се храни.

— Дочух, че не се е виждал със семейството си в продължение на години — каза той с пълна уста. — Може би не му пука за брат му.

— Не знам — отвърна Фърн, докато слагаше на масата чинията с вечерята на баща си, — но той е дошъл тук, за да измъкне брат си. Познава се по очите му.

Фърн си спомни тези черни очи, тъмни като нощта и дълбоки като безкрая. Красивото му лице бе останало спокойно. Всъщност той се бе изненадал леко, че тя имаше смелостта да говори с него. Но само леко, сякаш нищо не бе в състояние да го извади напълно от равновесие, или поне не и някой толкова незначителен като Фърн Спраул.

Тя щеше да го научи да й обръща внимание. Цял живот полагаше усилия да спечели уважението на мъжете и нямаше да остави някакъв си адвокат с обигран език от Изтока да се промъкне в града и да разруши всичко.