Лей Грийнууд - Фърн

— Ще го запомня, сега е по-добре да вървя. Ще ми отнеме половин час да намеря Рийд. Сигурна ли си, че си добре?

— Да. — Роуз гукаше на двете бебета. — Никога не съм била по-добре.

Началникът на гарата се приближи до влака още преди да е спрял.

— Какво има? — попита Медисън угрижено.

— Току-що открих, че Белтън е бил в Абилийн преди осем години. Идвал два пъти със стока, която е пътувала за Санта Фе. Последното пътуване съвпада с времето, когато е била нападната Фърн.

— За какво нападение става въпрос? — попита Джордж.

— Ще ти кажа по-късно. Знаем кой е убиецът. Трябва да заведа Фърн на безопасно място и да приключим тази история.

— И не го оставяй да те убеждава, че няма нужда от помощ, защото вече е родила. — Фърн инструктираше Пайк. — Грей е най-мързеливият мъж на земята. Щеше да умре от глад, ако не беше единственият лекар в града.

— А ако не иска?

— Удари го по главата и го довлечи дотук. Предпочитам той да ми е сърдит, отколкото Джордж.

— Или Хен — добави Пайк, като се качи на седлото. — Лекарят не стреля много точно за разлика от Хен.

Фърн яздеше в лек галоп с отпуснати юзди. Конят знаеше пътя от краварника до къщата. И по-добре, защото тя имаше да мисли за толкова много неща. Все още не беше се съвзела от наситения с емоции следобед около раждането на бебетата. Знаеше, че това предстои, но беше съвсем неподготвена да види Роуз, легнала в леглото, втренчила се в двете си дъщери, сякаш бяха най-прекрасните бебета. Чудеше са дали майка й се е чувствала така с нея. Чудеше се как ли ще се чувства тя самата в това състояние — взела в ръце сина или дъщерята на Медисън. Предполагаше, че това силно желание да създаде нов живот е било причина майка й да се е съгласила да има второ дете, макар да е знаела, че е опасно. Беше убедена, че Медисън не искаше тази жертва от нея, но се изненадваше от себе си: по-рано не мислеше за къща, пълна с деца, но само като си представи Медисън, поемащ собственото си дете от ръцете й, очите й се навлажниха. Да създаваш деца значи да продължаваш да живееш, а тя искаше да живее. Достатъчно дълго се беше затваряла в себе си. Сега искаше да навакса пропуснатото, но не в Бостън. Мисълта да живее там все още я плашеше, но сигурно щеше да опита. Осем години от живота й бяха минали в страх, но повече никога нямаше да позволи да бъде ограбвана — без значение какви предизвикателства щеше да й подхвърли животът, нямаше да се огъне пред тях.

— Не знам къде е — каза през сълзи мисис Абът на Джордж. — В един момент седеше на верандата, а в следващия сякаш се изпари във въздуха.

— Е, сигурно не е отишла далеч — каза Джордж. — Не и в нейното състояние.

— И аз така си мисля, но я няма вече цял ден. Трябваше да се върне досега.

Уилиям Хенри дърпаше баща си за ръкава. Джордж го целуна разсеяно; мислите му бяха другаде.

— Сигурна ли си, че не каза къде отива?

— Нищо — изхленчи мисис Абът, покри с драматичен жест лицето си и се стовари на канапето. — Мъча се да си спомня, но не каза нищо.

— Може би е отишла с Фърн — предположи Медисън.

— Фърн е във фермата.

— Татко — Уилиям Хенри простена в ухото на баща си.

— Не сега, сине. Трябва да намеря майка ти. Не може толкова дълго да отсъства.

— Мисля, че трябва да уведомим маршал Хикок — каза Джеф.

— Може би трябва да се посъветваш най-напред с лекаря — намеси се Хен. — Ако нещо се е случило, сигурно има връзка с бебето. Ако искаш, аз ще отида.

— Много съм ти благодарен.

— Аз ще отида да потърся маршала — предложи услугите си Джеф.

— Помоли го да не казва на никого — каза Джордж. — Роуз ще ни убие, ако преобърнем целия град, за да я намерим в съседната къща.

— Питах почти в целия град — обясни мисис Абът. — Никой не я е виждал.

— Татко — обади се Уилиям Хенри.

— Нямам време сега, защо не излезеш навън да играеш?

Уилиям Хенри не помръдна.

— Какво ще правим? — попита Медисън. — Не мога спокойно да чакам Джеф и Хен да се върнат. Ще отида да видя Фърн.

— Не знам какво да правим. Не знам къде да я търсим. Джордж прокара ръка през косата си. — Не разбирам. Не е типично за Роуз да излезе, без да се обади на никого.

— Аз знам къде отиде — съобщи Уилиям Хенри.

— Знам, че искаш да помогнеш — мисис Абът го прегърна, — но е по-добре да си поиграеш с Ед. Баща ти е много разтревожен заради майка ти.

— Мама ми каза къде отива.

— Знаеш, че не е хубаво да…

— Какво каза майка ти? — попита Джордж.

— Тайна е. Мама каза да кажа само за татко.