Лей Грийнууд - Фърн

— Отивам да я търся.

— Идваме с теб.

— Без теб, Джордж! Остани при Роуз. Някой трябва да остане — добави Медисън, като прочете колебание в очите му. — Освен това сме трима срещу един.

— Ела да видиш дъщерите си, Джордж — каза Роуз. — Чакаме те цял следобед.

Джордж се приближи до леглото.

— Това е Аурелия. — Тя посочи бебето в дясната си ръка. — Роди се първа, кръстена е на майка ти. А другата е Джулиет — на сестра ти.

Когато Медисън излезе с братята си, той им разказа опита на Сам Белтън да изнасили Фърн.

— Но това не обяснява защо е убил Спраул и се опита да го препише на мен — каза Хен.

— Трой сигурно го е изнудвал — обясни Медисън.

— Е, и?

— Белтън е решил да се отърве от него, но така, че никой да не го заподозре. За него е било добре дошло, че вие с Трой сте се сбили.

— И аз стоях три седмици в този отвратителен затвор! Тръгвайте! Имам дълг за изплащане!

— Тя тръгна от тук преди повече от час — обясни им Рийд.

— Пайк тръгна малко след това. Докторът трябва да е дошъл досега.

— Накъде тръгна? — попита Медисън.

— Обратно към къщата. Каза, че не може да остави мисис Рандолф дълго сама.

— Нещо се е случило! — каза Медисън. — Трябва да се разделим.

— Мога да тръгна в посока към града — предложи Джеф. — Поне няма да се загубя.

— Аз тръгвам на юг — обади се Хен.

— Аз тръгвам към земята на Конър — каза Медисън. — Знам, че звучи налудничаво, но имам странното чувство, че е тръгнала натам. Ако не я намерите — среща в къщата след два часа, за да помислим какво да правим.

Но Медисън знаеше, че не трябва да се стига дотам: ако нещо не беше наред, всяка минута беше решаваща.

Макар че беше зашеметена, Фърн чувстваше ужасна болка в главата. Опита да се помръдне, за да разбере откъде идва болката, но не можа. Отвори очи и видя, че беше завързана за леглото. Сам Белтън стоеше до прозореца. Беше избърсал част от стъклото, за да може да види, ако някой приближи. Фърн изохка от болка и той се обърна.

Не беше в безсъзнание дълго време.

— Защо ме нападна? Какво ще правиш с мен?

— Ти знаеш кой съм.

— Сам Белтън. — Фърн отчаяно се опитваше да събере мислите си. — Видях те на забавата у Маккой.

— Това не беше първата ни среща.

— Видях те да слизаш от влака вечерта, когато пристигна Медисън Рандолф.

— Имали сме и друга среща преди осем години. Спомням си как ме погледна на забавата.

Беше безполезно да се прави, че не знае за това. Сега вече нямаше да я остави жива!

— Аз не си спомням.

— Може би, но си си спомнила след това. Разбрах го днес по очите ти.

— Защо уби Трой? Изнудваше ли те?

— Това копеле! — избухна Белтън. — Баща ми почина преди много, много години и ми остави доста земя. Трябваше да остана в Чикаго и да продам всичко, но мислех, че ще бъда в безопасност в Топека. Никога не съм мислил да идвам в Абилийн. Преди няколко месеца срещнах Трой. Беше пиян, но ме позна. По това време аз вече си бях създал положение и репутация на солиден гражданин. Той не искаше да ме разобличи, а да ме превърне в непресъхващ извор на пари, докато е жив. Общата ни работа беше прикритие, за да може да ме изнудва. Не е свършил нищо в живота си.

— И ти го уби! Защо го приписа на Хен?

— По този начин щях да настроя града срещу тексасците, а това щеше да унищожи пазара на добитък. Без тексаската треска моята земя щеше да увеличи цената си двойно и тройно.

— И аз така си мислех — каза Фърн.

— Ти си толкова умна, колкото и красива. Разбирам защо Медисън Рандолф иска да те направи своя любовница.

— По дяволите! — възкликна Фърн. — Той ще се ожени за мен.

— Може би, но трябваше да те заведе в Бостън преди тази забава.

— Какво ще правиш?

— Ще довърша това, което започнах преди осем години.

Белтън облиза устните си с изражение на вълк, който се готви да нападне жертвата си.

— След това, страхувам се, че ще трябва да последваш братовчед си.

Тя видя, че той с усилие се мъчи да се владее. Усмихна се, но това беше усмивка на койот преди схватка. Стомахът й се сви от страх, но тя запази самообладание. Той приближи леглото. Беше я завързал толкова здраво, че не можеше да помръдне.

— Направо бях смаян, когато те видях онази вечер. Нямах представа какво криеш под елечето. — Седеше до леглото и я гледаше алчно в гърдите.

Концентрира мислите си върху Медисън и братята му — трябваше да са се върнали от Топека и да са тръгнали, след като Уилиям Хенри е казал къде е отишла майка му. Щяха да намерят Роуз, но Медисън нямаше да знае къде да я търси. Трябваше да разчита на себе си.