Лей Грийнууд: Фърн

— Няма нужда да гледам.

— Е, добре, аз ще проверя, но мисля, че е по-добре да съм въоръжен. — Белтън скочи от коня с камшика за езда в ръка.

— Малко предпазна мярка е по-добре от нищо.

Фърн остана нащрек.

— Не отивайте много далеч. Става късно, а до града има много път.

Фърн не можа да повярва, когато той нави крачолите на панталона си да не се изцапат. Защо някога се бе изплашила от него?

— Да не би по този край още да има бизони?

— Няма. Не съм виждала от години.

— Вече имате няколко — каза Белтън, като посочи с ръка — цяло стадо.

Фърн погледна в тази посока и видя три бизона, които се спускаха тромаво по един склон.

— Сигурно са се отклонили от стадото в Западен Канзас.

— Те…

Не можа да продължи. Докато тя гледаше бизоните, Белтън яростно ръгна понито й в корема с дръжката на камшика. То изцвили от болка и започна да се гърчи като змия. Фърн не беше подготвена и изхвръкна от седлото. Изведнъж осъзна подлите му замисли. Падна на коленете си и се претърколи в тревата, но преди да успее да се изправи, Белтън се хвърли върху нея. Никога не беше се била — само беше гледала каубоите. Мислеше, че е заякнала, тъй като много често беше вършила мъжка работа. Но когато се вкопчиха един в друг, разора, че той е силен като вол. Освен това през последните седмици беше бездействала и мускулите й бяха отслабнали. Знаеше, че той е по-силен и ще вземе надмощие. Все пак успя да се извърне на една страна и се опита да се отскубне, но не успя. Белтън я хвана за крака и тя загуби равновесие. Изви се на една страна, но Белтън се стовари на гърба й и двамата паднаха на земята. Тогава Фърн се вбеси. Този човек вече унищожи осем години от живота й, сега искаше да я убие, но нямаше да му позволи да го направи. Използвайки цялата си сила, тя събра ръцете и краката си, след това се оттласна рязко, преобърна се и притисна Белтън към земята. Хрипове излизаха от устата му, когато тя изкара въздуха от дробовете му с тежината на тялото си, но той все още я държеше здраво. Тя заби лакти в стомаха му. Преди той да успее да се съвземе, пак го сръга. Той я пусна и тя скочи на крака.

— Само страхливец напада жена! — удари го с юмрук в лицето и той се стовари на земята. — Сега изчезвай от имота ми!

Тя отиде до коня и хвана юздите, но вероятно раздразнен от удара на Белтън, той не й даде да го възседне, а подскачаше в кръг около нея. Тогава Фърн видя с крайчеца на окото си, че Белтън се изправя. Обърна се навреме, за да види, че хвърля камък, но не успя да се отмести.

Те изплуваха от нощта като четиримата конници от Апокалипсиса, искри хвърчаха изпод копитата на конете, лицата им бяха застинали в мрачна решителност, очите им бяха пълни с ярост. Не носеха сабята и щита на Завоевателя, но знаеха, че убийството е единственото възможно отмъщение.

Десет години бяха минали от времето, когато Медисън яздеше заедно с братята си. Времето и съдбата ги бяха разделили, но тази нощ разногласията бяха забравени. Тяхната цел беше една — да защитят жената, която бяха приели за съпруга на най-големия, като своя собствена.

— Мислиш ли, че може да ги държи в къщата? — попита Хен, докато приближаваха.

— Фърн никога няма да му позволи да влезе вътре — обади се Медисън.

Джордж скочи от коня и изтича напред. С такава сила удари вратата, че изкърти една панта. Медисън го следваше.

— За бога, Джордж, не знаеш ли как се влиза в стая? — извика Роуз. Чу се детски плач. Веднага беше последван от втори. — Сега събуди дъщерите си.

— Д-дъщери? — заекна Джордж. Прекоси бързо стаята и се втренчи в новите членове на семейството си, неспособен да говори.

Като не видя Фърн, Медисън обиколи другите стаи.

— По дяволите, ти се обзалагаше, че ще бъде момиче. — Хен влезе през задния прозорец. — Но не сме очаквали две. Какво ще правим с толкова жени?

— По-добре е да свиквате — отвърна Роуз. — Не се знае дали и Фърн няма да се сдобие с две момичета след година?

— Къде е Фърн?

— Отиде да изпрати човек да извика лекар. Трябваше да се върне досега. — Сянка на безпокойство помрачи усмивката й. — Тя знае кой е убил Трой.

— Сам Белтън, нали? — попита Медисън.

— Как разбра? — възкликна Роуз. — Няма значение, после ще ми кажеш. Дойдох да я предупредя, че Сам Белтън иска да я види за продажбата на имота, но родилните болки започнаха по пътя и тук родих бебетата. После тя отиде да изпрати за лекар. Опасявам се, че е срещнала Белтън по пътя.

Земята се залюля под краката на Медисън. Омразата и презрението, които таеше в сърцето си към насилника на Фърн, изкристализираха в силно желание да го убие.