Лей Грийнууд - Фърн

— Това е единственият ни шанс. Иначе ще ни избие като зайци в капан.

Чуха се изстрели и два куршума се забиха в отсрещната стена. Медисън успя да вземе своя пистолет и пръстът му беше вече на спусъка, когато Белтън влезе вътре. Неговият пистолет обаче вече беше празен и той го хвърли, извади от колана си друг и се обърна към ъгъла, където се беше скрила Фърн.

Медисън почувства изгаряща болка — беше ранен, но трябваше да го спре. Прицели се в силуета на вратата и стреля. Пистолетът падна от ръката на Белтън и лицето му се разкриви от болка и ужас. Хвана се с две ръце за слабините и с неистови писъци обикаляше стаята. Спъна се и падна на земята, като продължаваше да се гърчи; на панталона му под колана се беше образувало голямо червено петно.

— Свърши се. — Медисън помогна на Фърн да стане. — Повече няма да те безпокои.

Излязоха от къщата и видяха Хен на петдесетина крачки.

— Кървава история, а, братко? Къде, по дяволите, се целеше? — попита той, като посочи червеното петно на панталона на Белтън.

— Изненада ме. Не можах да се прицеля добре.

— Преди осем години беше по-точен, но и така е добре. Най-после ще бъде изправен пред съда!

Фърн почувства, че нещо топло и лепкаво се процежда между пръстите й. С ужас видя, че ръката й е изцапана с кръв.

— Ти си ранен! — почувства се виновна, защото за втори път го прострелваха заради нея.

— Трябва или да се върна в Бостън със следващия влак, или да си припомня как се стреля…

— Предпочитам Бостън — отвърна без колебание Фърн. — Не искам това да се случи отново.

— Стой мирно! — скара й се Роуз. — Не можеш да се венчаеш в незакопчана рокля.

Фърн се гледаше в огледалото с одобрение. Беше облякла жълтата рокля, която Медисън й бе купил за партито.

— Не мога да се омъжа за Медисън във всекидневна рокля. Обзалагам се, че Саманта ще дойде в тоалет от най-луксозния магазин в Бостън.

Мисълта, че Саманта и Фреди се върнаха в Абилийн заради сватбата, не й бе много приятна, защото хората щяха да коментират, а това нямаше да се хареса на Медисън. Всъщност Фърн едва ли имаше основание да се притеснява: той не се интересуваше от нищо друго, освен от нея; дори не забелязваше нищо друго освен нея. Джордж не се сдържа и му се скара, а тя не искаше да си спомня язвителната забележка на Джеф — нищо чудно, че хората не го харесваха. Ако трябваше да бъде честна пред себе си, Медисън въобще не осъзнаваше, че Саманта е тук. Опита се да проумее, че тя, Фърн, е предпочетена пред бостънската красавица. Прекара часове в размишления за качествата си — добри й лоши, но не успя да си обясни какво беше накарало Медисън да се влюби така дълбоко. Накрая реши, че щом като любовта му е факт, няма защо да мисли за причината, която я е породила. Трябваше да приеме положението такова, каквото беше, а тя нямаше нищо против, защото това я правеше много щастлива.

— Медисън не се жени за Саманта. — Роуз цяла сутрин разсейваше страховете й. — Сигурна съм, че изобщо не го интересува как си облечена.

— Трябваше да отида в Канзас — каза Фърн. — Или може би в Сейнт Луис. Знаех, че в Абилийн няма нищо подходящо. — Беше купила шест рокли, но предпочете да облече тази от Медисън.

— Престани да се тревожиш — Роуз я целуна по бузата. — Изглеждаш чудесно.

— Или може би трябваше да си поръчам рокля от Чикаго…

— Медисън ще се ожени за теб, дори да си облечена с панталон и елече от овча кожа.

— Няма да го направи! — възкликна мисис Абът ужасена.

— Така ли мислиш?

— Обличаш рокля едва за втори път, а вече искаш да пазаруваш в половината магазини по света само за да му се харесаш. Не мислиш ли, че заради любовта си към теб би те приел с панталон.

— Предполагам, че си права, защото той не възразява срещу нищо, което правя.

Роуз я погледна за последен път в огледалото и се обърна към Фърн.

— Трябва да имаш повече вяра в себе си.

— И Медисън постоянно това ми говори, но е трудно да свикнеш. Всичко изглежда толкова различно.

— Сигурно е така, но ще трябва да се научиш.

Фърн се спря на прага на малката църква. Медисън беше докарал пиано от старата бална зала и акорди от лиричните мелодии на Стивън Фростър огласяха църквата… Медисън беше застанал отпред, до него стоеше Джордж: също както първия път, когато ги видя. Хен и Джеф също бяха тук. Бяха поканени и момчетата от Тексас, но те не успяха да пристигнат навреме.

От време на време Фърн се оглеждаше, но не забелязваше никой друг освен Медисън: само той я интересуваше днес. И утре. И през всички следващи дни. Той запълваше целия свят за нея. Все още не можеше да повярва, че само минути я делят от сватбената церемония, която ще я свърже в свещен съюз с любимия мъж.