Лей Грийнууд - Фърн

— Изпратих го до хотела да занесе съобщение за чичо си.

— Трябваше да изпратиш Ед с него. Малко момче като него не бива да се шляе само из града.

— Той не се шляе. Ако не се върне след няколко минути, ще изпратя Ед да го потърси.

— Ще кажа на Ед да дойде при теб. Ще ти е подръка, ако се наложи.

— Предпочитам да остана сама. Малко съм нервна днес.

— Така е, защото времето наближава — каза мисис Абът съчувствено. — Бих дошла да ти правя компания, но пека кекс и меся тесто за хляб.

— Нямам нищо против да стоя сама. Денят е чудесен.

— Добре, извикай ме, ако имаш нужда.

— Добре. — Искаше да я отпрати по-скоро. Беше видяла един кабриолет да минава и не искаше мисис Абът да го забележи.

Изчака я да влезе вътре и слезе бързо по стълбите.

Том я чакаше.

— Не трябва да карате във вашето състояние — каза той.

— Знам, но нямам избор. Не казвай на никого, освен на Джордж или на някого от братята.

— Нещо не е наред ли, мисис Рандолф? Ако е така, съм готов да помогна.

— Няма нищо, просто не искам всички в града да разберат. Същото се отнася и за теб, Уилиям Хенри. Когато мисис Абът те попита къде съм, кажи, че не знаеш.

Пет минути след като тръгна, почувства първите болки.

— Трябва да си сигурен, че няма да ходиш другаде, освен до имението на Клакстън — каза Фърн на Пайк. — Не искам отново да бъда нападната.

— Нещо ви притеснява, мадам? — попита Пайк. — Нервна сте.

— Просто не съм се възстановила още. Много ми дойде напоследък.

— Чух, че ще се омъжвате и ще се местите в Бостън.

— Кой ти каза?

— Всички знаят, че Медисън Рандолф ви е направил предложение и всички са убедени, че ще приемеш.

— И кои са тия всички?

— Най-вече Бети Луис. Хората говорят, че разказвала, че не си била ти на забавата, а си наела друга жена да се представи вместо теб. Тя каза, че той щял да се разочарова, когато разбере за кого ще се жени.

— И какво друго говорят?

Пайк се засмя.

— Мислят, че Бети е луда. Изглежда, тя си мисли, че ако някой в Абилийн може да очарова мъж като него, това е тя.

— А ти какво мислиш?

— Не е моя работа какво правите, но не искам да ходите в Бостън. Те няма да ви оценят като нас.

— Не си спомням да съм била много ценена досега.

— Вие не давахте възможност на никого. Мислехме, че щом веднъж сте облекли рокля, ще продължите да носите. Хората говореха, че сте били толкова хубава, че не можели да повярват.

— Е, може да съм била, а може и да не съм, но сега е по-добре да отидеш да прибереш стадото, преди Рийд да е тръгнал да те търси. Няма да има никой при кравите и те ще отидат в имението на стария Клакстън.

Петнадесет минути по-късно Фърн видя Роуз да се приближава, карайки един кабриолет. Преди да стигне до къщата, Фърн разбра, че нещо не е наред. Роуз се беше навела напред и едва държеше юздите. Затича се да я посрещне.

— Какво има? Какво правиш тук?

— Помогни ми да вляза вътре.

— Веднага ще те върна в града.

— Не може. Болките вече започнаха.

— По дяволите! — не се сдържа Фърн. — Не можеш да родиш тук. Няма лекар!

— Ти ще ми помогнеш.

Фърн не можеше да намери думи да изрази яда си.

— Джордж ще ни убие и двете. Отивам за лекар. — Тя й помогна да легне.

— Не, чакай. Срещнах Сам Белтън в града тази сутрин.

Фърн замръзна на мястото си.

— Какво искаше?

— Да купува фермата ти. Уплаших се, че може да дойде днес следобед. Трябваше да те предупредя.

— Нямаше да ме намери тук.

— Не знаех.

— Не ти се сърдя, само се притеснявам. Отивам за лекар.

— Няма време. Болките много зачестиха.

— Знам всичко за телетата, но не знам как се израждат деца.

— Няма голяма разлика. Само прави това, което ти кажа.

Роуз се сви от болка и Фърн пребледня.

— Сигурна ли си?

— Да — увери я Роуз, когато болката премина. — Помогни ми да се съблека. И донеси всички кърпи, колкото можеш да намериш, и топла вода. Също ножица и конец. Ще изцапам всичко наоколо.

Фърн не можеше да си обясни как е възможно Роуз да е толкова спокойна. Контракциите зачестиха, но тя нито един път не извика. От време на време тялото й се извиваше, сякаш стегнато в менгеме. Тя пребледняваше от болка и изтощение. След един особено силен спазъм Фърн не се сдържа и извика.

— Как понасяш болката?

— Можеш ли да погледнеш Уилиям Хенри и да не искаш да имаш деца. Това струва повече от всякаква болка.

Но Фърн не беше съгласна. Спомни си за собствената си майка и попита:

— Не се ли страхуваш, че можеш да умреш?