Лей Грийнууд - Фърн

— Няма да съм сам. Ще пътувам със съпругата си.

Сините очи на Джеф засвяткаха. Втораченият поглед на Джордж го принуди да се успокои малко, но това напомни на Медисън, че огънят не е изгаснал.

— И така, ти наистина смяташ да се ожениш за тази Спраул.

Медисън не издаде гнева си. Много често се беше налагало да защитава Фърн. Нямаше да разведри обстановката, ако реагираше остро при всеки подобен случай.

— Ако тя ме иска.

Гневни искри пламнаха в очите на Джеф; той сви устни.

— Предполагам, няма значение, че баща й беше янки, а ти изкара половината война в тила им.

— Джеф все още обича да говори за войната — каза Хен язвително. — Това занимава мислите му, когато се е уморил да се самосъжалява.

— Хен! — Джордж го погледна укорително.

— Уморих се да слушам за едно и също всеки път.

Хен стана и се отдалечи.

— Джеф… — започна Джордж.

— Знам, знам. — Враждебността му намаля, когато Хен се отдалечи. — Трябва да забравя войната, да излекувам раните си. Но как, по дяволите, да го направя, когато всички се жените за янки? Защо един от вас не се ожени за момиче от Юга?

— Защо ти не го направиш? — попита Медисън.

— Коя жена ще вземе мъж с една ръка? Предпочитам да живея сам, вместо да бъда съжаляван.

Джордж смени темата:

— Къде мислите да живеете с Фърн?

— В Бостън.

— Какво ще прави с фермата? Това е половината земя в графството, най-хубавата при това.

— Казах й да я продаде.

— Как приема преместването в Бостън?

— Според очакванията ти — ужасена е.

— Ще я накараш ли да тръгне?

— Не, ако не иска.

— Какво ще правиш?

Медисън не беше очарован от идеята да обсъжда личните си въпроси пред Джеф, особено след като той явно показа отрицателното си отношение към Фърн.

— Все още не съм сигурен, но говорих с Фреди за разкриване клон на фирмата тук.

— Къде?

— В Чикаго, Ню Орлиънз, а може би Сейнт Луис или Канзас сити.

— Ще бъдеш ли щастлив толкова далеч от Бостън и Ню Йорк?

— Ще бъда много по-нещастен да живея в Бостън без Фърн. Има влакове, Джордж. За няколко часа съм в Ню Йорк.

— Смятал ли си някога да й помагаш в поддържането на фермата?

— Да — отговорът направо шокира двамата му братя. — Но макар че идеята да работя на полето ме привлича, не се виждам като фермер. Харесвам Бостън. Може би трябва да потърся някое полуцивилизовано място. Какво ще кажеш за Чикаго?

Той не каза на братята си, че е мислил за това и преди. Работата му не беше неразривно свързана с Бостън. Не беше длъжен да остава при Фреди и Саманта. Може би животът му би бил съвсем обикновен, достоен за похвала, ако беше роден на запад.

— Смяташ ли да работиш за нас? — попита Джордж.

Медисън присви очи.

— Вие какво предлагате? — Усети, че Джеф беше напрегнат.

— Джеф не харесва тези пътувания. Иска да се установи в Денвър. Мислех, че може да искаш да поемеш част от работата му.

Медисън видя, че Джеф се отпусна. Ако не беше реагирал така, Медисън въобще нямаше да се замисли над предложението на Джордж.

— Не казахте ли, че искате да бъда част от семейството?

— Не беше ли това причината да се върнеш?

— Най-вече заради това — съгласи се неохотно. — Но не искам да отнемам работата на Джеф.

— Не обичам да говоря с хората повече, отколкото е необходимо — каза Джеф и повдигна ампутираната си ръка, сякаш това обяснение беше необходимо.

— Как се чувстват близнаците?

Джордж побутна Хен да се включи в разговора.

— Какво ще кажеш да помолим Медисън да работи за семейството?

— Мисля, че вече го направихме.

— Какво мислиш? — попита Медисън. Искаше на всяка цена да получи отговор.

— Няма аз да се женя за теб — отвърна Хен. — Виждам те няколко пъти за цяла година.

— Това не е отговор на въпроса.

— Предпочитам да стоиш тук, отколкото в Бостън.

— Това е най-любезната покана, която можеш да получиш от Хен — каза Джордж. — Какво мислиш?

— Трябва да го обсъдя с Фърн, но мисля, че ще е по-добре да продължа да работя за Фреди. В същото време мога да работя и за семейството. Аз съм скъпо заплатен адвокат. Едва ли ще можете да си го позволите.

— Тогава твоята задача ще бъде да ни направиш толкова богати, че да можем да си го позволим.

— Но не съм цар Мидас.

— Не се тревожи — каза Джеф. — Всичко, до което се докосне Джордж, става златно.

— Ако притежавахме тази ведомост, за която се предполага, че е открадната от баща ни, нямаше да се налага да работим повече.

— Има ли начин да приключим тази история? — попита Медисън. — Не искам повече да се налага да изкарвам Хен от затвора.