Лей Грийнууд - Фърн

— А ти?

— Как би се чувствала, ако от жената, която е влюбена в собствения ти мъж, зависи да те научи на добри обноски?

— И аз се чувствам по същия начин — ужасена.

— Тогава защо Медисън не разбира?

— Мъжете не могат, те не се интересуват дали другите мъже са като тях. Понякога дори си мисля, че не разбират защо една жена гледа на преместването в ново общество като на заселване в селище на викинги.

— А, това е друг проблем. Не знам какво е викинг. Сигурно всички в Бостън знаят за викингите, романите и тези ужасни турци, за които ми разказа Медисън.

— Вярно е, че Джордж е по-образован от мен, но не е едно и също да живееш в ранчо и в Бостън.

— Знам. Ако слушам Медисън, трябва да продам фермата, да се омъжа за него тази сутрин и да тръгна за Бостън следобед.

— Не се среща толкова често такава голяма любов.

— Толкова се притеснявам, че нещо ще се провали, че пак започнах да сънувам кошмари.

— За какво?

— За нападението.

— Спомняш ли си нещо за мъжа?

— Не.

— Значи е на нервна почва. Кошмарите ще престанат веднага, щом решиш какво да правиш.

— Какво ще ме посъветваш?

— Не мога да ти дам конкретен отговор. Просто не се поддавай на страха. Омъжи се за Медисън по-скоро. Няма да ви е лесно, но ще се оправите.

— В твоите уста звучи съвсем просто.

— Така е. Когато обичаш някого толкова много, колкото ти обичаш Медисън, всичко останало е без значение.

— Мога да пусна слуха, докато си в Топека — каза началникът на гарата на Медисън.

— Не, почакай да се върна. Не мога да си избия от главата, че убийството на Трой има нещо общо с нападението срещу Фърн.

— Не виждам как. Сам Белтън никога не е бил в Абилийн, преди да получи наследството преди две години. Ако Трой го е изнудвал, трябва да е било за нещо друго.

— Знам, но подробностите съвпадат.

— Не преиначавай фактите. И те не са само тук.

— Знам.

След няколко седмици издирване нямаше причина да свържат Белтън и Фърн. Медисън не намери доказателства в подкрепа на тезата, че Белтън е убил Трой или че Трой го е изнудвал. Фърн не успя да го разпознае на партито и това още повече затрудни издирването му. Въпреки очевидните факти, които противоречаха на неговата теория, Медисън не можеше да се отърси от мисълта, че Сам Белтън е нападнал Фърн и е убил Трой.

Фърн се събуди внезапно с писък. Дишаше тежко, сърцето й биеше силно, чувстваше се замаяна. Сънят беше толкова истински, сякаш изживяваше всичко отначало. Чу стъпки в хола и миг след това Роуз влезе в стаята. Наедрялото й тяло едва се побираше в нощницата.

— Добре ли си? Чух те да викаш.

— Добре съм. Пак сънувах онзи сън. Беше толкова реален.

— Сигурна ли си, че няма и нещо друго.

— Не. Случва ми се доста често, вече свикнах. — Фърн отметна одеялото и стана. — Веднага си лягай или всеки момент ще родиш бебето. Джордж никога няма да ми прости, ако родиш преждевременно.

— Има още три седмици — каза Роуз, като се остави Фърн да я заведе до стаята й. — Но искам да можех да го родя още утре, за да се освободя от този товар.

— Е, мисли си колко слаба ще бъдеш след това. Казах на Медисън, че не можем да се оженим, преди бебето да се е родило. Искам да бъдеш като моя наставница, но не искам да родиш по средата на церемонията.

— Ще бъде ужасно! — каза Роуз със смях.

Те поговориха още малко и Роуз си легна. Но Фърн не се върна в леглото. Този сън беше различен от предишните. Все още не можеше да види лицето на мъжа, но чу гласа му. Знаеше кой се е опитал да я изнасили и този човек беше в Абилийн.

Четиримата братя седяха около масата във фоайето на хотела. Медисън чувстваше напрежение в обстановката. Усещаше го по време на целия си престой тук. Не беше толкова осезаемо, докато Саманта и Фреди бяха с тях. Разговорът с Хен реши всичко.

Медисън съжаляваше, че отношенията в семейството са обтегнати, но същевременно се успокояваше, че той не е единствената причина за това. Пред последните няколко дни Хен се държеше приятелски с Медисън, но избягваше Джеф.

— Предполагам, че сега ще се върнеш вкъщи? — Джеф се обърна към Медисън. — Надявам се Хен оценява това, което направи за него.

— Ако имаш предвид, че трябва да му благодаря, че ми спаси кожата, да — направих го — изръмжа Хен. — Но няма да му целувам краката.

Джордж погледна Хен, който сви рамене и се обърна.

— Мислех, че ще заминеш с приятелите си — каза Джеф на Медисън. — Няма да ти бъде приятно да си сам на такова дълго пътуване.