Лей Грийнууд - Фърн

— В началото може да боли малко — прошепна Медисън. Но тя не се страхуваше от болката. Тялото й се извиваше и конвулсивно трепереше, сякаш беше изпаднала в транс. Когато проникна в нея, имаше чувството, че става нещо нереално: усещаше го вътре в себе си, беше я изпълнил цялата.

Лека пронизваща болка… Тялото й се изпъна, когато той я облада напълно. Искаше да проникне още по-навътре и по-навътре. Колкото повече тя се стараеше да потуши огньовете в себе си, толкова пламъкът ставаше по-силен, докато накрая тя напълно се разтопи в него. Осъзнаваше всяко негово докосване. Сякаш от разстояние чуваше стоновете си; молбите си Медисън да задоволи желанията й, безумните й усилия да го накара да я облекчи, преди да полудее. Заби нокти в гърба му. Когато напрежението стана непоносимо, впи зъби в рамото му. Имаше чувството, че той й е предал своята енергия. Вълни от непознати досега усещания я заливаха, като всяка следваща беше по-мощна от предишната. Притисна се към него, теглеше го все по-навътре и по-навътре към огнището на страстта си. Тялото й се изопваше все повече и повече. Приличаше на навита пружина на катапулта, която продължава да се навива и имаше чувството, че в един момент тялото й ще се разпадне на милион частици. После агонията започна да стихва и се разпръсна в нея като водопад от ярки светлини.

За първи път в живота си не се чувстваше самотна. Беше част от Медисън, неразривно свързана с него и никога повече нямаше да бъде сама. Беше негова и той беше неин. Бяха свързани навеки в един съюз, който никой не можеше да разруши. Притисна се силно към него, въодушевена не само от откритията си в любовта, но и от новите си отношения с Медисън.

След днешния ден всичко изглеждаше осъществимо. Изведнъж се почувства страшно изтощена и с лек стон се отпусна на леглото. Дълго време лежаха в мълчание.

— Ще се омъжиш ли за мен? — попита Медисън най-после.

— Да.

— Вече не се страхуваш, нали?

— Само от това, че никога няма да ме обичаш толкова, колкото аз теб.

— Това е нещо, за което никога няма да се наложи да се притесняваш.

Мълчание.

— Трябва ли да се връщаш в хотела?

— Спи ли ти се?

— Не.

— И на мен.

Фърн се събуди съвсем гола в леглото, а до нея лежеше Медисън. Но първоначалният шок от този факт не беше нищо в сравнение със спомена за предишната нощ, когато беше превъзмогнала срама и страха от интимната близост с един мъж. Отпусна се на възглавницата, наслаждавайки се на голотата си. Никога преди не беше помисляла да направи нещо подобно. Доколкото си спомняше, баща й поощряваше тази стеснителност. Той излизаше от къщата, когато тя се къпеше. Без да го осъзнава напълно, вярваше, че голотата е нещо неприлично. Но сега вече знаеше, че се е лъгала. Наслаждаваше се на хладния утринен въздух, който галеше кожата й; на свободата, която даваше голотата, на радостта от превъзмогването на страха. Нямаше нищо нередно или неприятно в това да бъдеш гол. Чувстваше се отлично. Всъщност през целия си живот не беше се чувствала по-добре.

Най-важното беше, че вече нямаше причина да не се омъжи за Медисън. Не се страхуваше от него или от тайнствените неща, които си мислеше, че я застрашават. Тя мислеше за друг човек освен за себе си и това беше най-прекрасното преживяване. Погледна го, заспал до нея, усмихнат от щастие в съня си. И в най-смелите си мечти не беше си представяла, че може да изживее подобно нещо.

Беше обичана и можеше да обича този красив, чудесен човек без задръжки. Не можеше повече да стои така. Трябваше да сподели мислите си, вълненията си. Погали Медисън по ръката и той се събуди.

— Какво? — отвори очи стреснат.

— Събуди се, сънливко. Сутрин е.

— Не, не е. — Той погледна първите слънчеви лъчи, които се показваха на хоризонта. — Не е по-късно от шест — обърна се и се скри под възглавницата.

— Събуди се! — Фърн го мушкаше с пръст в ребрата. — Забравих, че вие от Изтока не ставате преди обед.

Медисън изпъшка.

— Слушай! Не чуваш ли петела? Как можеш все още да спиш?

— Ще му откъсна врата и ще ти покажа как. — Той й хвана ръцете, за да не го сръга пак.

— Нямаш намерение да лежиш цяла сутрин в леглото, нали?

— Ще се опитам. — Той я погледна с едното око. — Доколкото си спомням, нямахме много време за сън през нощта.

Фърн се изчерви.

— Това не е извинение. Вече е утро и е време да ставаме.

Той се наведе и я целуна.

— Предпочитам да се върне вчера. Не можем ли да повторим снощната вечер?