Лей Грийнууд - Фърн

— От крадци е — поясни той. — Бяха заобиколили Хен. Ние с Монти ги изненадахме.

Фърн проследи с ръка извивката на шията, гладко избръснатото лице и чувствените устни. Челото му беше студено, веждите — гъсти, вените на слепоочията му пулсираха. Когато докосна неуверено гърдите му, той трепна и тя помисли, че го е заболяло и си дръпна ръката, но Медисън я взе и я сложи пак на гърдите си.

— Гъделичкаш ме.

Тъй като не му вярваше напълно, тя продължи да го гали неуверено, но с изненада установи, че гърдите му се втвърдиха. Наведе се смело и го целуна. Той не помръдна и тя целуна и другата. Той пак не помръдна и тя я навлажни с език. Медисън трепна от удоволствие и това я зарадва. Значи можеше да му достави наслада! Обгърна лицето му и го покри с целувки, а когато той легна върху нея, тя не помръдна, беше й приятно да усеща как космите гъделичкаха гърдите й.

— Боли ли те? — той веднага се отдръпна.

— Не, но не знаех, че гърдите ми са толкова чувствителни.

— Прекрасни са.

— Радвам се, че ме харесваш.

— Всичко в теб ми харесва.

— И аз те харесвам. Не знаех, че е толкова приятно да докоснеш мъж.

— Най-хубавото предстои.

— Най-хубавото е да лежа тук в прегръдките ти. Останалото също е хубаво, дори чудесно, но това е най-хубавото.

— Не се ли страхуваш вече?

— Не.

— И не искаш да спрем?

Тя само поклати глава.

— Слава богу! — възкликна Медисън. — Не знам дали щях да го понеса.

— Не можем ли просто да лежим тук? — попита Фърн, но съзнаваше, че вече беше късно да спират.

— Трябва ли?

— Не.

— Кажи ми, ако нещо те притеснява.

Но тя не се страхуваше вече. Изпълваше я само приятно предчувствие и учудване. Беше й трудно да го признае дори пред себе си, но когато ръката му погали бедрата й, тя изпита желание също да изследва всяка част от тялото му. Той правеше такива чудеса с нейното. Цялото й същество се съсредоточаваше в мястото под ръцете му. Устните му галеха гърдите, а ръката му — вътрешната страна на бедрата и стомаха. Мускулите й се свиха, когато усети че той й разкопчава панталона, но не помръдна, тръпнеща в очакване. Вече не се страхуваше от него.

— Никога преди не съм се любил с жена, която носи панталон. Толкова е странно.

— Всичко, което правим, ми изглежда странно — отговори Фърн, докато той събуваше панталоните й.

— Ще те накарам да повярваш, че когато един мъж и една жена се обичат, това е най-естественото нещо на света.

Фърн не знаеше дали е естествено, но беше най-приятното изживяване.

— Ако не искаш да загубя контрол над себе си, не бързай толкова — въздъхна Медисън, когато тя несръчно започна да разкопчава панталоните му.

— Какво искаш да кажеш? — тя веднага се дръпна.

— Нищо, което би те наранило — увери я той. — Просто мъжът не може да контролира тялото си така, както жената.

Фърн не разбра — тя въобще нямаше власт над своето.

Тогава ръката му се плъзна към триъгълника между бедрата й и Фърн започна да диша учестено. Той я масажираше с длан. Коленете й бяха плътно прибрани едно до друго.

— Отвори ги.

— Какво ще правиш?

— Все още нищо.

Фърн разтвори краката си и той нежно проникна с пръст в нея. Тя изохка и впи ръце в леглото.

— Няма да те нараня.

Но тя не изпитваше страх. Това, което чувстваше в момента, беше най-прекрасна агония. По всяка частица на тялото й се разливаше неземна наслада. В замаяната й глава се зарея мисълта дали можеше да накара Медисън да се чувства по същия начин и мушна ръката си в панталона му, но той трепна.

— Съжалявам. — Тя веднага я дръпна.

— Няма нищо. Просто не очаквах.

— Сигурен ли си, че трябва да го направя?

— Помогни ми да се съблека.

Тя разкопча панталона му и го смъкна надолу. Гледаше го очарована. Трябваше да го докосва толкова нежно, колкото той нея. Обърна се на една страна и прокара ръка по гърба му, после се спусна надолу към бедрата. Усмихна се, защото мускулите му трепваха под ръката й. Вече по-уверено плъзна ръка от вътрешната страна на бедрата към слабините му и с изненада установи колко са окосмени. Приличаше й на крепост, издигната срещу нашественици. Беше й приятно да си представя, че е нашественик, а Медисън — беззащитна жертва. Продължи да го гали и изведнъж от устните му се изтръгна стон, какъвто не беше чувала досега. Това беше вик на задоволство и щастие, но и на пълна капитулация. Беше се предал напълно на нейната воля. Скоро той изостави пасивната си роля, обърна се към нея и сложи ръката си на корема й, след това я премести надолу и отново проникна в нея с ръка. Тя не можеше повече да се контролира, мяташе се насам-натам и с цялото си тяло жадуваше да достигнат кулминационната точка на любовната игра, която предполагаше, че ще настъпи скоро.