Лей Грийнууд - Фърн

— Мисля, че трябва да разберем.

Той я погледна учудено:

— Кога?

Фърн с усилие произнесе:

— Сега.

— Сигурна ли си?

— Да. Няма да се омъжа за теб, без да съм уверена, че мога да ти дам това, което искаш и от което имаш нужда.

Той понечи да каже нещо, но тя сложи ръка на устните му.

— Предпочитам да се ожениш за Саманта и да имаш нормален брак, а не да се ожениш за мен с мисълта, че ще спиш в другия край на леглото.

— Няма да ти позволя…

— Изборът е мой: ако не мога да се любя с теб, няма да се омъжа за теб. Това е окончателното ми решение.

— Знаеш, че те обичам и не бих могъл да живея с мисълта, че съм ти причинил болка.

— Аз те моля! Страхувам се, но и те желая. Малко съм неспокойна, но чувствам и нещо друго: сякаш нещо красиво и вълнуващо се приближава и цялото ми тяло тръпне в очакване. Това е нещо, което несъзнателно съм желала толкова силно, че откакто се познаваме, се стремя с всички сили към него. Усещам го все по-осезаемо при всяко твое докосване, при всяка твоя целувка. Искам да те галя и ти да ме галиш…

Медисън нежно отмести падналия на челото й кичур коса. Нищо не беше останало след дългата езда от елегантната прическа, която Роуз й беше направила.

— Изпитвам непреодолимо желание да се любя с теб, но още повече искам да прекарам остатъка от живота си с теб. Не искам да те наранявам по никакъв начин или да застрашавам нашето бъдеще. Ще ми кажеш да спра веднага, щом почувстваш страх или неудобство или просто не искаш да продължа. Разбра ли?

Фърн кимна с глава.

— Говоря сериозно.

— Знам, но сега замълчи и ме целуни.

Безпокойството и страхът не изчезнаха, но Фърн си наложи да не мисли за това и да се отдаде изцяло на ласките на Медисън. Обичаше го и искаше да бъде негова жена. Щеше да превъзмогне страха си от физическия контакт с него. Трябваше да го направи. Бъдещето й зависеше от това. Странно, но допирът на тялото му до нейното не й беше неприятен. Ръцете му се плъзгаха по гърба й, а устните му галеха нейните. Никой досега не беше я прегръщал така. Дори когато беше малко момиче, баща й не й разрешаваше да сяда в скута му; не я приспиваше вечер; не я успокояваше, когато се беше ударила или изплашила. Цял живот живееше, затворена в себе си, като си мислеше, че не й е необходимо нищо повече.

Но това се бе оказало лъжа.

Тя желаеше Медисън силно, но си мислеше, че никога няма да го притежава, затова се беше самозаблуждавала през цялото време. Сега любовта му й даваше увереност, че може да има повече удоволствия, отколкото някоя жена заслужава. Как искаше да преодолее опасенията си! Устните му — сочни, твърди и галещи, я върнаха към действителността. Той прекара език по нейните и ги притисна към своите в пламенна целувка; после още по-нежно ги разтвори и мушна езика си в устата й. Пръстите му пробягаха по гърба й, масажирайки стегнатите мускули. Тя не можеше повече да се противопоставя на привличането, породило се между тях, и издигна преграда в съзнанието си срещу напиращия ужас, изпълзял от тъмната си дупка, за да развали удоволствието й и да провали бъдещето й. Усещаше как по цялото й тяло се разлива топлина от целувките му.

— Целуни ме — прошепна той.

— Това правя.

— Не, аз те целувам. Има разлика.

Устните му се отпуснаха и тя се почувства изоставена. Инстинктивно взе лицето му в ръцете си и го приближи към своето. Устните му бяха топли и влажни, но като че ли безчувствени. Погали ги със своите, притисна ги по-силно, но той не помръдна. Целуна го: отначало плахо, после по-смело, но пак никаква реакция. Продължи да го целува, жадно впила устни в неговите. Той едва се сдържаше да остане безучастен, но беше твърдо решен да остави на нея инициативата. Тя пое предизвикателството, обхваната от растяща възбуда. Нерешително прокара език по долната му устна. Той потръпна от удоволствие и това й даде смелост да продължи. Нетърпеливо мушна езика си в устата му и го прегърна още по-силно, което сложи край на привидната му апатия.

Медисън я беше прегърнал толкова силно, че тя имаше чувството, че ще се счупи в ръцете му. Целуваше я със страст, породена от прекалено дългото въздържание. Езикът му танцуваше в устата й и събуждаше необуздани желания, но Фърн чувстваше мускулите на стомаха си стегнати. Напрежението обхвана постепенно цялото й тяло и Медисън го усети.

— Искаш ли да спра? — гласът му беше дрезгав от вълнение.

— Просто ме прегърни.

В топлината на обятията му се чувстваше едновременно сигурна, уверена, обичана. И никакви опасения не можеха да помрачат това усещане. Ръцете му — топли, успокояващи — се движеха по гърба й. Постепенно тялото й се отпусна, гърдите й се втвърдиха.