Лей Грийнууд - Фърн

— Какво ти става? Преди по-малко от час говорехме за брак, а сега ме замеряш.

— Не споменавай пред мен думата брак, хитра лисицо! — Фърн хвърли елечето си от ярешка кожа. — Какви развлечения ще си измислиш още, за да не скучаеш в Канзас?

Медисън се помъчи да я стигне, като се пазеше от дрехите, които летяха насреща му. Най-после успя да я хване за ръцете.

— Какво искаш да кажеш с това „лъжец“? Не съм говорил за брак с никоя друга жена преди теб.

Обхваната от гняв, Фърн пламна цялата. Отскубна се от ръцете му, взе една чаша и с всичка сила я запрати в стената.

— Говоря за Саманта Брус, мошенико! — извика тя, като обезумяла търсеше нещо друго, което да счупи в него. Видя шпорите си. С първата не улучи, но втората го удари. — Не мога да повярвам, че ме мислиш за толкова глупава или наивна, че да не разбирам за кого всъщност искаш да се ожениш?

— Ти луда ли си? Не искам да се оженя за Саманта, а за теб.

— Но на нея какво й каза? — Една чиния полетя към него, но не го улучи.

— За какво говориш? Прекарах цялата вечер да те гледам как танцуваш всеки танц с различен мъж.

— Говоря за това, когато се целувахте със Саманта в задния салон, ти, крастава въшка. — Още една чаша полетя.

— Не съм целувал никого.

— Не ме лъжи, Медисън Рандолф. Видях те със собствените си очи. Ти я целуна. Каза й, че я обичаш, а тя отвърна, че ще направи всичко за теб.

— О, това ли! — възкликна той с такова облекчение, сякаш случилото се беше нещо съвсем естествено. — Това не означава нищо.

— Може да е нищо за теб, безскрупулен развратник, но за мен означава много. — Взе един стол и го вдигна с намерението да го удари с него. Това беше грешка от нейна страна. Медисън предугади действията й. Хвана стола, преди да успее да го хвърли, и го дръпна от ръцете й. Тя посегна към друг, но той я изпревари, хвана я и я притисна в ъгъла.

— Преди да изпочупиш всичко в къщата, ще ми кажеш за какво става въпрос.

Притисна се силно към нея, като държеше ръцете й отстрани до тялото. Тя нямаше време да сложи корсета си, преди да излезе от къщата на мисис Абът и сега имаше чувството, че е гола. Това я плашеше и възбуждаше едновременно. Гърдите й се търкаха в колосаната му риза: приятна тръпка неочаквано премина по тялото й. Почти беше забравила за кавгата. Почти, но не напълно.

— Какво има за обясняване? Сигурно знаеш какво значи да целунеш жена.

— Зависи от повода.

Фърн се мъчеше да се освободи, но прегръдката му беше желязна. Опита се да го удари, но ръцете й бяха стиснати като в менгеме. Вече не се притесняваше от присъствието му. Единственото й желание беше да го нарани, както той беше наранил нея.

— Не знам какво мисли мис Брус по въпроса и не ме интересува какво правят в Бостън, но тук, в Канзас, не приемаме за нормално мъж, който се кълне в любов на една жена, само няколко минути след това да се целува с предишната си приятелка. Без съмнение, това ни настройва един срещу друг, но такива са фактите.

— Изглежда това те притеснява? Наистина ли мислиш, че обичам Саманта.

— Видях те да я целуваш. Чух те да й казваш, че я обичаш. Защо да не повярвам?

— Защото ти казах, че обичам теб. Предложих ти да се омъжиш за мен.

— И аз ти повярвах с цялата си глупост.

— Ние със Саманта сме приятели. Познаваме се от деца.

— Но това не означава, че трябва да я целуваш. Пайк и Рийд също са ми приятели, но аз не се държа така с тях. Ще ме сметнат за луда.

— Искаш ли да знаеш какво правихме в тази стая?

— Вече знам.

— Само си мислиш, че знаеш.

— Може би не си я целунал.

— Напротив.

— Сигурно не си й казал, че я обичаш.

— Не си спомням! Тогава не вярвам да си спомниш, че ми каза, че ме обичаш.

— Мисля, че си спомням всяка дума, която съм ти казала.

Опита се да я омилостиви, да я накара да разбере, че означава много за него. Тя искаше да му повярва, но не можеше. Не можеше да се освободи от прегръдката му, но не смееше да го погледне в очите, в които се четеше искреност. Не знаеше как би могъл да лъже толкова убедително. Сигурно адвокатската практика го е превърнала в изкусен лъжец.

— Говорихме със Саманта за теб.

— И ти си толкова влюбен в мен, че целуваш друга. И го правиш с първата видяна жена, която по една случайност е красивата мис Брус.

— Казах й, че съм ти предложил брак, но съм притеснен как ще възприемеш живота в Бостън.

— Вероятно си мислиш, че ще нося панталон и елече от агнешка кожа на твоите забавни партита. Това би те смутило, нали? Мога да си представя какво ще кажат приятелите ти: „Не разбирам какво е харесал Медисън в тази жена. Нейното място е в някоя кръчма, а не в салон за гости.“