Лей Грийнууд - Фърн

Но мъжът, който я беше нападнал, не беше се задоволил само с това, да я съблече до кръста. Неприятното усещане се върна, когато ръцете на Медисън докоснаха гърдите й.

Другият мъж беше мачкал гърдите й. Беше й причинил болка. Беше я целувал, докато тя почти припадна. Беше я съборил на земята и се отпуснал върху нея с тежестта на цялото си тяло. Беше почти обезумяла от страх.

Но сега беше различно. Медисън бе човекът, когото тя обичаше. Доставяше й удоволствие да го прегръща, да го целува — той не я насилваше, а тя беше тук по свое желание. И все пак, когато ръцете му покриха гърдите й, спомените от онази нощ нахлуха в съзнанието й.

— Кажи ми, ако искаш, ще спра.

Една част от нея искаше, а друга — не. Не отговори нищо. Той нежно разтри тила й с ръце, обгърна раменете й и я притегли към себе си.

— Искам да ти хареса — каза тихо той. — Не е добре, ако не ти харесва.

— Сигурно ще ми хареса. — Тя наистина го искаше.

Ръцете му се мушнаха под ризата й. Допирът до голата й кожа я накара да извика, но това беше вик на удоволствие. Дланите му бяха меки и нежни, без груби мазоли. Преди да свикне с мисълта, че ръцете му галят кожата й, те се придвижиха нагоре към гърдите й. Тялото й се изпъна. Беше гола под ризата.

— Само леко ще те докосна — няма защо да се страхуваш.

Но тревогата беше вече проникнала в съзнанието й.

Ръцете му докоснаха добре оформените й гърди и тя си помисли, че ще се разпадне на парчета. Усещанията, които я изпълваха, бяха толкова силни и противоречиви, че тя не знаеше точно какво чувства. Вкопчи се в него, пръстите й бяха впити в меката плът на гърба му.

— Тук ли те нарани? — попита Медисън.

Тя само поклати глава — не можеше да говори.

— Аз няма да те нараня. Ще спра, ако искаш, но скоро ще изпиташ удоволствието, което и аз изпитвам.

Фърн се съмняваше и едва се сдържаше да не избяга. Всяка фибра на тялото й крещеше, протестираше, но когато вече си мислеше, че не може да издържи повече, си каза, че трябва или да задържи Медисън, или да го остави да си отиде завинаги. Последното не искаше да направи, макар че й се струваше, че се намира в ада. Въпреки неприятните спомени, Фърн осъзна зараждането на ново чувство — сякаш гърдите й пламнаха и огън изгаряше вътрешностите й. Все още беше напрегната, но вече неподвластна на страха. По тялото й се разля топлина, образувайки малки кръгове и Фърн откри причината за това вълшебство. Медисън леко масажираше зърната й с върха на пръстите си.

— Той не правеше така — само успя да промълви тя.

— Той не те е обичал.

Това беше разликата. Миналото нямаше значение. Щом Медисън я обичаше, никога нямаше да я нарани. Единственото, което искаше, бе да се научи да не се страхува от близостта му.

Той свали ризата й от раменете, без да я разкопчава съвсем и преди Фърн да разбере какво става, долепи устни до нежното й рамо и обсипа с целувки шията и ухото й. Фърн се разтапяше от удоволствие. Наклони глава на една страна, докато той продължаваше да целува шията и раменете й, а ръцете му галеха твърдите й гърди. Изтръпна от ужас, когато той наведе глава и обхвана с устни едното зърно. Изненадата в гласа й премина в стон от удоволствие, докато устните му покриваха с целувки тялото й.

Тя се бореше с неприятните спомени, но те пак се върнаха. Спомни си грубите ръце на мъжа върху гърдите си; зъбите му, които оставяха следи по нежната й кожа. Но ръцете на Медисън галеха гърдите й, а езикът му я милваше леко. Никаква болка, никаква грубост, само приятна тръпка по тялото, която изместваше напрежението. Фърн чувстваше такова силно желание за физическа близост, каквото досега не беше подозирала, че може да съществува.

Медисън обхвана с устни едната й гърда и Фърн се сви в очакване на болката, но вместо това усети омаломощаваща наслада и изцяло се отдаде на тази приятна агония. Медисън я сложи на леглото и тя отново почувства безпокойство, когато той се наведе над нея, но не беше за дълго.

— Искам да те докосна.

Фърн го каза спонтанно, преди още да осъзнае желанието си. В момента, когато устните им се сляха, тя разбра, че точно това искаше — никога преди не беше докосвала мъж! Когато той съблече най-напред палтото си, после ризата и вратовръзката, вълнението й нарасна, фигурата му беше слаба и стегната, беше леко окосмен по гърдите и стомаха. Фърн протегна ръка към него, първоначално несигурно, докосна твърдите косми на гърдите му, но като набра смелост, прокара ръце по тях и с удоволствие забеляза, че това му харесва. Ръцете му бяха слаби, но мускулести. На едното му рамо имаше белег.