Лей Грийнууд - Фърн

Роуз се молеше лицето й да не издава колко бе шокирана, че стои пред мъжа, когото Фърн подозираше в опит за изнасилване и убийство.

— Ах, чудех се откъде ви познавам — тя се насили да се усмихне. — Трябваше да си спомня.

— Нямахте много време да се огледате в компанията на двете най-красиви жени в града, събрани на едно място.

— Да, човек можеше да се запознае с много хора.

Роуз изпитваше непреодолимо желание да се отърве от този човек. Огледа се за кабриолета, но той не се виждаше.

— Разбрах, че мис Спраул ще се омъжва за вашия девер — каза Белтън. — Със сигурност няма да продължи да се занимава с такава голяма ферма, след като се премести в Бостън. Не мисли ли да я продава?

Роуз се мъчеше да остане невъзмутима. Нямаше нищо необичайно във въпроса на Белтън, затова беше изключително важно да не събуди подозренията му.

— Не знам — отвърна тя безучастно. — Трябва да я попитате.

— Тя е във фермата — изтърси Уилиям Хенри. — Къщата й е разрушена и чичо Медисън й намери друга.

— Отиде да я нагледа — обясни бързо Роуз, ядосана на Уилиям Хенри. — Безпокоеше се да остави всичко без надзор. Ако искате да говорите с нея, заповядайте някой път след вечеря у мисис Абът.

— Благодаря, мадам. Ще дойда.

Роуз въздъхна облекчено, когато кабриолетът най-после дойде. Веднага се качи, заедно с Уилиям Хенри, защото не искаше да остава повече насаме със Сам Белтън.

— Погрижете се за себе си. Не искам да ви се случи нещо, докато мистър Рандолф го няма. И когато мисис Спраул се върне, кажете й, че искам да видя фермата.

— Добре — обеща Роуз, когато кабриолетът тръгна.

Вкъщи Роуз се скара на момчето, че говори с непознати, и после го сложи да спи. След това и тя си легна, но остана будна. Постоянно мислеше за Сам Белтън. Ако наистина бе убил Трой и се бе опитал да изнасили Фърн, значи беше изключително опасен. Тя трябваше да направи нещо, но какво? Каза си, че може би прави прибързани заключения, защото нямаше доказателства: той се занимаваше с продажба на земя и беше естествено да иска да види Фърн заради фермата.

Джордж и Медисън трябваше да се върнат тази вечер. Щеше да им каже и да обсъдят положението. Ставаше все по-неспокойна, колкото повече мислеше за това. Белтън беше казал, че бърза да се върне в Топека, така че можеше да дойде тази вечер. Но нямаше ли да иска да види най-напред земята, преди да говори за купуване?! Това означаваше, че може да отиде във фермата днес следобед. Може би Роуз грешеше, но вероятността, че може да е права, я плашеше. Не можеше да чака завръщането на Джордж. Белтън може още сега да е на път към фермата. Първата й мисъл беше да помоли мисис Абът да й помогне, но веднага се отказа. Тя никога нямаше да й разреши да излезе, без да знае какво възнамерява да прави. Не можеше да й вярва: след по-малко от час половината град щеше да знае, че Роуз подозира Сам Белтън в убийство и опит за изнасилване.

Роуз отиде да потърси Уилиям Хенри. Намери го да играе с Ед на фермери: Уилиям Хенри беше собственикът, а Ед — работникът. Също като баща си, помисли си, докато го прибираше.

— Сега слушай много внимателно какво ще ти кажа. М’ам има много важна задача за теб. Знаеш ли къде е конюшнята?

Момчето кимна.

— Мислиш ли, че можеш да отидеш до там сам?

Той пак кимна.

— Добре, но няма да вземаш Ед с теб. Трябва да отидеш сам и не трябва да казваш нищо на Ед или мисис Абът. Разбра ли?

Момчето отново се съгласи мълчаливо.

— Ще попиташ за Том Еверет. Няма да говориш с никой друг, само с Том. Кажи му да впрегне един кабриолет и да го закара на ъгъла на втора улица и Бъки. Запомни ли?

Момчето пак кимна.

— Повтори какво трябва да направиш.

— Да кажа на мистър Том да закара един кабриолет.

— Къде?

— Долу до ъгъла, без мисис Абът да види.

Роуз го прегърна.

— Сега побързай. Много е важно. И когато баща ти се върне, му разкажи всичко.

— Искам да дойда с теб.

— Фърн може да е в опасност. Може би ще остана с нея. Ти трябва да останеш тук и да кажеш на баща си къде сме. Кажи му, че знаем кой е убил Трой Спраул. Ще го направиш ли?

— Да.

— И още нещо: кажи на Том, че е тайна и той няма да каже на никого.

Опита се да се успокои, докато чакаше на предната веранда. Може би не трябваше да изпраща Уилиям Хенри. Беше много малък да запомни всичко, но не можеше да отиде сама.

— Ето къде си била. — Мисис Абът излезе на верандата. — Ед каза, че не можел да намери Уилиям Хенри. Мислех, че е при теб.

Роуз се ядоса: мисис Абът беше добра жена и при друг случай щеше да й бъде благодарна, че е забелязала веднага отсъствието му, но точно днес не беше.