Лей Грийнууд - Дейзи

Тайлър се усмихна:

— Той е трудно дете.

— Не дете, а ужас. Привърши ли с моето изтезание?

Тайлър се изсмя под мустак:

— Бих искал наистина да те изтезавам за няколко минути, за да разбера дали поне имаш някакъв кураж при всичката ти глупост.

— Имам толкова смелост, колкото всички вас — отвърна Зак. — Само защото не обичам крави, които скитат из полето, или стрелци, които стрелят в ребрата ми, не значи, че съм страхливец. Просто обичам градовете повече от селото.

— Там е по-опасно отколкото на село.

— В кой град има снежни фъртуни, планини и хора, които стрелят по теб и се опитват да изгорят покрива над главата ти?

— Не се разбирам много с хората.

— Защото не знаеш как да се оправяш с тях. А аз зная.

Тайлър трябваше да признае, че това е вярно. Той никога не бе знаел как да се оправя със собственото си семейство. А с непознати дори и не опитваше. Но имаше едно противоречие, което братята му не бяха пропуснали да отбележат поне веднъж — това, че той с удоволствие би заменил скитанията си из пустошта с осъществяването на мечтата си да има собствени хотели, които да управлява както намери за добре.

Тайлър не се сърдеше на Мадисън и Джеф, че бяха гласували срещу продажбата на част от семейното имущество, която да му набави необходимите средства. Никой не можеше да си го представи като човек, който добре управлява хотел. Но и той не възнамеряваше да променя решението си. Искаше хотелите само за себе си. Що се отнася до него, нямаше нужда семейството му да има нещо общо с тях.

Тайлър въздъхна мислено и хвърли последен поглед на раната на Зак:

— Ти също можеш да си лягаш. Ще те поболи малко, но нищо ти няма.

— Лесно ти е да го кажеш — рече Зак, — но не ти ще се катериш на одъра с хълбок, който адски боли всеки път, щом се мръднеш.

Тайлър хвана Зак за яката и за дъното на панталоните и го хвърли на одъра само с едно мощно изтласкване.

— Мили Боже! — възкликна Зак. — Да ме убиеш ли се опитваш?

— Така не те боля дълго.

— Исусе! — измърмори Зак. — Самотата те е побъркала.

— Заспивай, преди да съм те хвърлил на купа дърпа при твоята мишка.

Тайлър вдигна легена и превръзките и отиде до печката, за да почисти. Другата част от месото скоро щеше да се разтопи. Трябваше да отреже още малко месо, но докато почистваше, умът му беше по-зает с Дейзи.

Не й беше казал за баща й, защото не мислеше, че е достатъчно силна да понесе такъв удар. Но колкото по-дълго изчакваше, толкова по-трудно щеше да й бъде и на нея. Той самият не знаеше как да се справи с една покрусена жена, а беше уверен, че и Зак няма да му е от помощ.

Той никога не бе знаел как да се справя с мъката, защото никога не бе я изпитвал. Можеше да си спомни колко страда Хен, когато майка им почина. За Тайлър това означаваше само, че ще трябва да се заеме с готвенето. А вестта за смъртта на баща му донесе облекчение.

Тайлър бе презирал баща си.

Ужасяваше се при мисълта, че ще трябва да слуша плача й. Беше напълно безпомощен пред сълзите. Чудеше се дали тя няма да изпадне в истерия и да пищи или ще седи в някой ъгъл и ще циври часове наред. Предполагаше, че ще е първото. Така поне щеше да свърши бързо.

От онзи далечен ден не можеше да понася ничий плач.

Спомни си как Роза бе тъгувала, когато роди мъртво бебе. Той не беше сигурен дали тя го е изживяла дори след раждането на Елизабет-Роза. Това време беше тежко дори за Джордж, а той можеше да преодолее всичко.

Не би помолил Зак да й каже, въпреки че тази мисъл го изкушаваше. Негодникът би го направил, без окото му да мигне. А може да заведе Дейзи при Лаура. Тя ще знае какво да каже. Не, това ще бъде проява на страх. Колкото и да се ужасяваше да го направи, това беше негово задължение.

Тъкмо посягаше да вземе палтото си, за да излезе и донесе още дърва, когато един писък го накара да замръзне.

Дейзи седеше в леглото, подпряла бинтованата си глава с ръце, и пищеше, без да спира. Главата й се удари в летвите на леглото над нея.

— По дяволите! — възкликна Зак, като ставаше. — Пищи, сякаш я колят.

Тайлър прекоси стаята бързо. Издърпа ръцете на Дейзи, но писъците не спряха. Движен единствено от инстинкта си, той я придърпа към себе си и притисна главата й към гърдите си, като здраво я прегърна.

Писъците веднага спряха.

— Благодаря ти, Боже! — рече Зак с облекчение. — Какво я накара да се разпищи?

— Той е мъртъв! — изстена Дейзи с лице на гърдите на Тайлър. — Баща ми е мъртъв.