Лей Грийнууд - Дейзи

— Свършила ли е храната?

— Почти.

Дейзи застана пред Тайлър:

— Обещай ми, че няма да му позволиш да го нарани.

— Няма да го заколи, ако това имаш предвид. По-вероятно ще накара Уили да свърши това вместо него.

— Никой няма да нарани сърнето, обещай ми!

Тайлър се усмихна и сърцето на Дейзи радостно подскочи. Очите му бяха така топли и привлекателни, че тя не забелязваше брадата му.

— Никой няма да го докосне, докато е в бараката — каза Тайлър. — Но не мога да ти обещая, че няма да свърши на нечия маса, след като го пуснем.

Тайлър отново тръгна към хижата и Дейзи го последва, като все още се чувстваше леко замаяна.

— Ще може ли да го задържим?

— Не.

— Нямам предвид бараката. Можеш да направиш някакво ограждение специално за него.

— Няма да стои зад ограда. Дивите животни трябва да бъдат свободни. Да ги затвориш е равносилно на убийство. Дори убийството би било голяма милост в сравнение с това.

Дейзи вървеше зад Тайлър и знаеше, че това, което казва, е истина; ядосваше се, защото бе прав.

— Не всички сърни са изяждани от пумите и хората — каза Тайлър. — Тази есен видях великолепен елен с дванадесет разклонения на рогата.

— Застреля ли го?

— Не, оставих го при харема му. Това сърне може да е от неговото потомство.

Дейзи се почувства малко по-добре. Тайлър не би позволил на никой да нарани сърнето.

— Ще ми трябват вода и превръзки — каза Тайлър. — На печката има топла вода, превръзките са на рафта.

Когато Дейзи се върна, Тайлър се беше навел над сърнето с крак на врата му.

— Сега, когато е в безопасност, не иска да лежи неподвижно — обясни той.

Докато гледаше как Тайлър се занимава с него, Дейзи безуспешно се опита да разбере какво точно се случи през последния половин час.

Тя бе намерила животинчето и просто бе искала да го пусне на свобода. Тайлър, който би го убил за храна, ако беше свободно, го беше отнесъл в бараката, бе почистил и превързал раната му. Сега слагаше няколко пръта в един ъгъл на обора, за да го предпази от мулетата и магарето. То сякаш вече не беше нейното сърне. Беше на Тайлър. Винаги защитаваше уязвимите и слабите. Първо нея, сега сърнето. Тя подозираше, че защитава и Зак.

Дейзи се наведе и погали сърнето. Кожата му бе твърда. То лежеше неподвижно, като гледаше с големите си очи.

— Защо не яде? — попита тя.

— Сега е твърде уморено. Ще се тревожим, ако не е яло нищо от сутринта.

Дейзи искаше да остане, за да се увери, че сърнето ще се оправи, но Тайлър ясно й даде да се разбере, че тя ще тръгне с него.

— Да се надяваме, че Уили и Зак са намерили елен — каза той, докато се връщаха към хижата. — Ако ли не, ще ми бъде доста трудно да обясня защо държа този в навеса.

Доста трудно не беше точна дума. Зак и Уили се върнаха с празни ръце след един дълъг, студен следобед.

— Разбира се, че не намерихме нищо — каза Уили.

— И глух койот не можех да изненадам с брат ти, който мелеше непрестанно и се препъваше, та да вдига повече шум и от разгонен лос.

Уили учудено замлъкна при новините за сърнето. Реакцията на Зак бе по-гласовита:

— В бараката има КАКВО ? — попита той.

— Едно младо женско сърне — каза Тайлър, а кафявите му очи весело блеснаха. — В края на навеса е, зад прътите. Ако искаш да го видиш, Дейзи ще ти го покаже. Дори ще те остави да го погалиш, ако обещаеш да бъдеш внимателен.

Зак се втренчи в брат си с отворена уста:

— Ние тук почти гладуваме, а ти си имаш в навеса елен, който се спуква да яде?!

— Много е уморено да яде — обясни Дейзи.

— Изненадан съм, че не го храниш от ръка — подметна Зак.

— Трябваше да му прережете гърлото, докато е на земята — каза Уили. — Веднъж да се изправи на крака, може да стане много хитро.

— Никой няма да му прерязва гърлото — каза Дейзи. — Ранено е. Ще го задържим, докато се оправи.

— А след това ще вземете да мъкнете язовци и койоти — каза Зак, обръщайки невярващ поглед към Тайлър.

— Вече си е взел един койот — каза Дейзи.

— Ах, ти, неблагодарнице! — избухна Зак. — След всичко, което направих за теб…

— Какво си направил за мен?

— Като начало, получих куршум — напомни й той.

— Казах ти, че съжалявам за станалото, но това не е причина да искаш да убиеш сърнето на Тайлър.

— Не е неговото сърне, а…

— Няма смисъл да обсъждаме това — намеси се Тайлър. — Сърната ще остане в бараката, докато се оправи. А междувременно ще изядем останалото месо, после бекона. Ако трябва, ще сварим малко от кожата за хамути. Но никой няма да яде сърната.