Лей Грийнууд - Дейзи

— Ако не изхвърлиш това момиче от ума си, няма да намериш елен, та ако ще и пред теб да е застанал.

— Какво те кара да мислиш, че само Дейзи ми е в главата?

— Нищо, освен мисълта за някоя жена, не може д накара един мъж да се препъва така, сякаш е сляп като прилеп. Ако не внимаваш, тая котка ще изяде те за вечеря.

Тайлър се спря изведнъж:

— Аз се връщам.

— Защо?

— Ако онези мъже наистина намерят хижата, Дейзи ще бъде в по-голяма безопасност вън, отколкото затворена вътре. Зак знае това, но не познава тези планини така, както аз. Може да се изгуби.

— Сигурен ли си, че не се боиш от нищо друго?

Тайлър се усмихна:

— Зак не харесва Дейзи достатъчно, та да се опитва да я съблазни. Хайде, може да вземеш Зак със себе си. А ако те притеснява, нахрани пумата с него.

Дейзи нервно крачеше из хижата. Опитваше се да проумее кой е убил баща й, но Тайлър продължаваше да се връща в ума й. И той, и пумата преследвах едно и също нещо — елен. Не можеше да си помиел за онази котка, без да я побият студени тръпки. Ами ако Тайлър попадне на нея?

— Седни — заповяда Зак. — Цялото това разкарване насам-натам ме изнервя и не мога да се съсредоточа върху картите си. Ако се притесняваш за Тайлър, по-добре недей.

— Не мога да седя на едно място — каза Дейзи, отказвайки да признае пред Зак, че наистина мисли за брат му. — Имам чувството, че ще се побъркам заключена в тая хижа.

— На север, в Уайоминг, хората седят заключени в домовете си в продължение на месеци и са си съвсем в ред.

— Но не са заключени с теб, нали?

Погледът на Зак рязко се вдигна от картите. В тъмните му очи проблеснаха пламъчета:

— Внимавай, още една подобна умна забележка и ще…

— Какво ще направиш? Ще ме заключиш в моя ъгъл? Ще ме изхвърлиш навън в снега? — Учудена от собствените си думи, Дейзи млъкна изведнъж. — Съжалявам — извини се тя, — не зная какво ми стана.

Не беше заради принудителния затвор; беше заради Тайлър, но тя не знаеше какво да направи.

— Заради снега е — каза Зак, а пламъчето в очите му поизбледня. — Тайлър каза, че хората тук не са свикнали с него.

— Не, не сме — съгласи се Дейзи, доволна да го остави да обвинява снега. Не можеше да му обясни за Тайлър. Дори на себе си не можеше да обясни.

Определено, нещо в нея не беше в ред. Нямаше причина да си мисли за него толкова много, не и по този начин. Предполагаше, че би било страшно хубаво той да е около нея през цялото време.

Само че и за това имаше възражения. Беше безсмислено. Тайлър беше проявил интерес към нея само като към някаква жертва, за която да се грижат, а освен това беше и от онези мъже, за които тя се беше заклела никога да не се омъжва. Той беше мечтател, непрактичен строител на въздушни кули.

Луксозни хотели! Каква странна приумица!

Не би обмисляла сериозно подобна идея. Дори и да намереше своята мина, той щеше да изгуби парите си и да доживее края на дните си в някоя колиба, като ходи на лов, за да се прехранва, и чете книгите си. Вдигна една и прочете заглавието; „Изоставените индиански златни находища в Ню Мексико“. Прибра я и взе друга. Още находища.

Изсумтя с отвращение. Хиляди мъже бяха изгубили живота си, търсейки тези находища. Тайлър беше глупак, ако си мислеше, че точно той ще ги намери.

Но мечтателите бяха такива. Убедени, че правилата не важат за тях, че те ще са изключението, че я някак си съдбата ще е благосклонна към тях повече, отколкото към другите. Така си беше мислил и баща й. Но вместо да направи нещо, за да постигне мечтите си, той седеше и четеше или разговаряше и пилееше парите, които наистина имаше.

— Защо не седнеш да прочетеш някоя от ония книги? — предложи й Зак.

Погледът на Дейзи се спря върху заглавието. Беше забравила, че все още държи една от книгите за находищата.

— Не ме интересуват златните мини — каза тя, като я пъхна обратно на мястото й.

— Има още много книги.

— Не искам да чета.

— Ако не престанеш да крачиш надолу-нагоре, ще те завържа за някой стол.

Дейзи отиде до прозореца и погледна през него. Настроението й малко се подобри:

— Навън се прояснява.

— Добре. Може би Тайлър ще намери нещо друго, освен елен. Мразя месото им!

— Тогава защо ти не донесе нещо, когато идваше?

— Не ходя да пазарувам — отговори изумено Зак. — Не зная какво да направя най-напред.

— Отиваш в магазина и поръчваш всичко, което искаш — саркастично каза Дейзи. — Те го намират и ти го дават.

Зак беше по-безполезен и от нея и все пак не изглеждаше ни най-малко, сякаш се извинява за това. Всъщност той, изглежда, си мислеше, че дълг на другите е да се грижат за него. Защо и тя не можеше да се чувства така?