Лей Грийнууд - Дейзи

— Какво му се е случило? — попита Зак в мига, в който Уили прекрачи прага на хижата.

— Бурята го е застигнала снощи.

— Защо излезе от колибата си?

— Опитвал се да се върне от Албакерк — намеси се Тайлър със собствената си лъжа, преди Уили да успее да проговори.

— Трябваше да останеш в града — каза Зак, изучавайки Уили с неодобрение. — Изглеждаш така, сякаш си прекарал нощта в пряспа сняг.

— Никога не съм обичал Албакерк — каза Уили, като се отпусна на един стол. — Има твърде много негодници, готови да ти отмъкнат всичко, което имаш.

Тайлър взе малко от задушеното, което държеше на задната част на печката, сипа го в една метална чиния и я подаде на Уили. Старият златотърсач се зарови в нея така, сякаш не беше ял от дни.

— Ей, по-полека — рече Зак. — Тайлър не можа да намери друг елен.

— Няма и да намери, докато не се оправи времето — каза Уили с пълна уста. — Могат да стоят заврени някъде по-дълго от тебе или мене.

Уили яде известно време мълчаливо. Тайлър отвори печката и разбута с ръжена въглищата, за да се разгорят, но Уили изпи кафето, без да го изчака да се сгорещи.

Преглътна последната хапка и дълбоките бръчки по лицето му се повдигнаха със задоволство:

— Мисля, че ще оживея вече — каза той.

— Нямаш вид на оживял — забеляза Зак.

— Ще изглеждам доста по-добре, след като поспя.

— Уили стана и се отправи към онази част на хижата, оградена със завесата от одеяла и чаршафи.

— Не можеш да влезеш там! — каза Тайлър.

— Защо? — попита Уили.

— Защото аз съм тук — обяви Дейзи.

Преди Уили да поиска обяснение, тя пристъпи иззад завесата. Уили погледна от нея към Тайлър и обратно.

— Двама млади мъже — измърмори той, като внезапно се досети. — Значи ето защо…

— Защо не можеш да влезеш зад завесата — довърши Тайлър вместо него. — Можеш да спиш на моето легло, ако искаш.

Уили се довлече обратно до стола си и се отпусна на него:

— Вече не ми се спи чак толкова, колкото си мислех.

— Това е Дейзи Сингълтън — каза Тайлър. — Намерихме я в снега преди няколко дни. Главата й е наранена. Дейзи, този изяден от бълхите, прегърбен старик се нарича Уили Мозел. Твърди, че е златотърсач, но си мисля, че само търси чужд участък, на който да прескочи.

Дейзи хвърли въпросителен поглед към Тайлър, но лицето му беше безизразно. Погледна към Зак, но и неговата физиономия не подсказа нищо. Беше ясно, че не смятат да посветят Уили в истинското състояние на нещата. Тя се чудеше защо.

— Какво правехте толкова далеч от дома си? — попита Уили.

— Баща й умираше, а тя се опитваше да намери декар.

Дейзи се чудеше на таланта на Тайлър да измисля истории толкова бързо.

— Какво се случи?

— Той почина, така че го погребахме и я доведохме тук, докато се оправи.

Уили изглеждаше песимистично настроен:

— Е, ще трябва да я заведете някъде.

— Отивам при семейство Кокрейн в Албакерк веднага щом снегът се разтопи — обяви Дейзи. — Адора Кокрейн е най-добрата ми приятелка.

— Може и така да е, но те са в Санта Фе — каза й Уили. — Няма да се върнат, докато не се стопи снегът.

— Откъде знаеш? — попита Зак.

— Както каза Тайлър, бях в града, преди да ме застигне бурята — каза Уили, като се придържаше към историята на Тайлър.

Дейзи се надяваше, че изненадата й не пролича. През цялото време разчиташе на това, че ще може да отиде при Кокрейнови. За нея беше удар да разбере, че такава възможност не съществува. Ще трябва да остане тук още няколко дни.

Но това не беше най-лошото. Дейзи осъзна, че тази новина не я разстрои чак толкова, защото всъщност не искаше да си тръгва. Това беше повече, отколкото можеше да разбере.

ЗАЩОТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ В ЖИВОТА ТИ НЯКОЙ СЕ ГРИЖИ ЗА ТЕБ, А НЕ ОБРАТНОТО.

Баща й винаги беше в центъра на тяхното домакинство. А сега тя беше фокусът, в който се събираше всеки ден на Тайлър. Той можеше да прекарва часове, суетейки се около мулетата, в четене на книги, или да се бави по-дълго от необходимото с готвенето, но почти всичко, което правеше, беше свързано с нейното удобство и благополучие.

Ала имаше и нещо повече от това. Понякога можеше да го почувства. Можеше да го види в очите му, когато го хванеше неподготвен. Той я харесваше. Не би си признал; не би направил нищо, което да го издаде, но тя можеше да каже, че той я харесва. Тя намираше това толкова трудно за вярване, колкото и разбирателството, което възникна между Тайлър и Зак в момента, в който Уили Мозел влезе в хижата. Те не бяха казали и дума; То просто си беше там.