Лей Грийнууд - Дейзи

— Ако слънцето се покаже, ще можем да излезем за няколко минути — каза Дейзи.

— Тайлър каза да си стоим вътре.

— Нямах предвид да ходим далеч. Просто да се поразходим из двора.

— Тайлър каза да стоим вътре — повтори Зак. — Той наистина се дразни, когато хората не правят това, което иска.

— Аз пък се дразня, когато хората ми казват какво да правя — подметна Дейзи. Тя бе изненадана от второто си избухване за тази сутрин. Баща й я вбесяваше през цялото време, но тя винаги здраво бе държала езика си. Обаче не се беше подвоумила да изкаже мнението си пред Тайлър или Зак. А още по-изненадващо беше, че те лесно преглъщаха възраженията й. Понякога се чудеше дали изобщо я чуват. Баща й би получил удар от нещата, които тя казваше.

Върна се при рафтовете с книги и започна да ги вади една по една, но не им обръщаше никакво внимание. Продължаваше да се чуди защо Тайлър не възразява срещу нещата, които тя прави. И още повече, защо си мисли, че тя ще се научи да стопанисва собственото си ранчо.

Ужасно се страхуваше, че няма да успее, но въпреки това тази възможност продължаваше да се върти в ума й и държеше нервите й опънати.

— Излизам навън — обяви тя. — Не мога да издържам вече да стоя затворена тук.

— По дяволите! — възкликна Зак, като хвърли картите си на масата и стана. — Защо жените изобщо не правят това, което им се казва?

Слаба светлина се процеждаше през тънкия слой облаци. След толкова много мрачни дни днес изглеждаше почти слънчево. Дейзи загърна палтото под брадичката си, за да се предпази от хапещия студ. Ледената коричка под новия пласт сняг хрущеше при всяка стъпка. — Навън е отвратително студено — каза Зак, като избираше пътя си в снега.

— Тогава стой вътре.

— Нямам ти вяра, пак ще се забъркаш в някоя беля.

— От това няма да пострада твоята кожа.

— Само дето Тайлър ще ме одере жив — оплака се Зак. — Той има погрешната представа, че аз мога да те накарам да не правиш това, което той ти е казал да не правиш.

— Той би ме вдигнал и пренесъл обратно вътре — насмешливо каза Дейзи. Не й беше ясно защо тази мисъл така я развълнува.

— Аз не бих носил никоя жена през леда.

Дейзи изостави опита си да предизвика Зак. Той изобщо не приличаше на Тайлър. Тя не искаше Зак да я вдига, но газеше в снега и си представяше, че силните ръце на Тайлър я носят.

— Обеща да останеш в просеката — напомни й Зак.

— Искам само да повървя малко по билото — каза Дейзи. — Някой вече е направил пътека.

Облаците неочаквано се разкъсаха и слънцето ярко блесна. Дейзи усети топлината му да се разлива по цялото й тяло. Това я накара да се почувства толкова добре, така изпълнена с енергия, че дори не можеше да си помисли за връщане в хижата. Никога не бе виждала планините от това място. Бяха величествени.

Тя упорито вървеше напред, опивайки се от всяка гледка и звук, без да обръща внимание на недоволните опявания на Зак, които той разнообразяваше с предупреждения. Клоните на дърветата висяха ниско надолу, натежали от снега и леда. Тя си отчупи ледена шушулка от младо дръвче и започна да я смуче, сякаш е захарна пръчица. Птиците се бяха събрали по клоните на дърветата с перца, накокошинени в опит да се предпазят от студа. Така изглеждаха два пъти по-големи. Катеричка се стрелна по един дебел клон и събори буца лед, която глухо тупна на земята. Дейзи не знаеше дали забързаното й крякане е поздрав или оплакване от времето.

Тя се обърна назад, но Зак не идваше след нея. Изсмя се и забърза. Не след дълго хижата се изгуби от погледа й, но тя не спря. Знаеше, че веднага щом Тайлър се върне, ще я затвори пак вътре.

Не бе стигнала много далеч, когато забеляза нещо да се размърдва пред нея. Споменът за пумата изведнъж изплува в паметта й и тя спря. Погледна зад себе си, но плътна стена от покрити със сняг ели скриваше Зак от погледа й. Докато се обръщаше назад, тя осъзна, че цветът на животното не е като на пума, а много по-тъмен. То сякаш се криеше зад едно паднало дърво.

След като няколко секунди наблюдава животното, Дейзи реши, че то не се крие, а се бори. Като приближи, тя се оказа вперила поглед в тъмнокафявите очи на едно малко сърне. То се беше заклещило под един клон на паднало дърво. Усилията да се измъкне го бяха изтощили. Когато Дейзи се приближи, то направи последен слаб опит да се изправи и остана да лежи неподвижно.

— О, горкичкото — промърмори тя. — Ще ти помогна.

Но клонът на дървото бе с диаметър шест инча и почти замръзнал в снега. Колкото и да се опитваше, не можа да го повдигне. Почувства облекчение от мисълта, че чува Зак да приближава, но когато се обърна, изумено видя Тайлър да идва с бързи и решителни крачки. Не можеше да види изражението на лицето му заради брадата, но ако очите му можеха да й подскажат нещо, то той беше бесен.