Лей Грийнууд - Дейзи

Той можеше да ги отметне с едно движение на ръката.

Едновременно с тази мисъл бе обзет от чувство на дълбоко огорчение, че дори само си е помислил подобно нещо, и от силна възбуда, като си представи как ли изглежда Дейзи във ваната. Беше безпомощен. Твърде дълго бе стоял в планината.

Трябваше да си намери жена веднага след като заведе Дейзи при Хен.

Пое си дълбоко дъх няколко пъти, но и това не помогна. Дейзи се обърна в светлината зад завесата, като докосваше тялото си с хавлията, за да попие капчиците вода. Тя сякаш умишлено изтезаваше Тайлър. Цялото му тяло гореше. Мускулите му се свиха в знак на протест.

Тайлър рязко скочи от мястото си и даде знак на Зак да отклони поглед, но момчето продължаваше да зяпа. Тайлър го сграбчи за ръката и го завъртя.

— Копеле! — възкликна Зак.

Тайлър застана между него и Дейзи, но брат му просто се отмести на една страна. Побеснял, Тайлър сграбчи Зак за яката на ризата и го вдигна. Прекоси стаята, отвори вратата и го изхвърли навън в снега.

— Ти, проклето смахнато копеле! — изкрещя Зак. — Какво ти става?

Тайлър също излезе и затвори вратата след себе си. Леденият въздух не охлади нито тялото му, нито гнева му.

— Кой те е учил да шпионираш порядъчните жени, когато се къпят?

— Не шпионирах! Тя беше застанала точно пред мен.

— Предполагам, че нищо не те спираше да извърнеш глава.

— Забелязах, че и ти си изплакна окото.

Тайлър не можеше да обясни, че е бил като парализиран, неспособен да се помръдне. Зак не би го разбрал. Не беше сигурен, че и той самият се разбира.

— Ти, проклето, смахнато копеле! — изкрещя Зак. — Какво ти става? — Зак се изправи целият овалян в сняг.

Изтупа се и се опита да мине край Тайлър.

— Ще стоиш отвън, докато тя се изкъпе.

— Ти луд ли си? Ще умра от студ.

— Не и когато кръвта ти е така сгорещена. — Тайлър бутна Зак по-далеч от вратата.

— Ама какво ти става? — настоя Зак. Опита се да мине покрай Тайлър и отново бе изблъскан. — Държиш се, сякаш ти е жена, а изобщо не я познаваш.

— Дори и да беше напълно непозната, тя има право да се къпе, без някой да я зяпа. Може и да си израснал в дивия Южен Тексас, но поне това знаеш.

— Добре — рече Зак, като отново се опита безуспешно да заобиколи Тайлър. — Ще си седя с лице към стената и няма да погледна друго, освен краката си, докато тя не свърши.

— Ще останеш навън — каза Тайлър. — Не ти вярвам.

— Върви по дяволите! Няма да оставя задникът ми да измръзне само за да угодя на пуританската ти душа!

— Можеш да се завиеш в някой чул.

— Ти си ненормален, ако си мислиш, че ще се завия в нещо, до което се е докосвало муле!

Тайлър продължи да препречва пътя на Зак и той се метна към него. Тайлър се отмести. Готовността на Зак за бой се дължеше на факта, че и той, както останалите от братята Рандолф, беше силен и физически добре сложен. След секунди те вече се въргаляха в снега, вкопчени в разгорещена борба, която продължи няколко минути и накрая Тайлър победи.

— Нямаше да ме притиснеш, ако не беше много по-тежък — успя да изрече Зак задъхано. Той рязко се дръпна и двамата с Тайлър отново се завъргаляха в снега.

— Какво, за Бога, правите вие двамата?

Никой от тях не спря, докато Тайлър не успя отново да повали Зак и след това погледна към Дейзи, която стоеше на вратата на хижата и ги гледаше недоверчиво.

— И двамата ще умрете от пневмония.

Тайлър се почувства като идиот. Разгорещеността, подхранвана от страстта и яда му, се изпари и той се почувства празен и глупав.

— Просто приятелско боричкане — каза той. — Човек може да полудее от седене в тая хижа ден след ден.

— Проклет да съм, ако е вярно — рече Зак. — Всичко това е, защото тоя набожен глупак не искаше…

Тайлър блъсна главата на Зак в снега:

— Ще се съгласяваш с всичко, което кажа, или ще направя главата ти на пихтия — изшептя му той.

— Не си чак толкова силен — изсумтя Зак, като се опитваше да се отскубне от ръцете на Тайлър.

— Обещай — каза Тайлър шепнешком, защото знаеше, че ако Зак даде дума, няма да я пристъпи.

— Добре, добре, обещавам! Само ме пусни да стана, преди да си ми счупил ребрата. Вече ми потече кръв.

— Вината си е твоя — прошепна Тайлър.

— Лицемерно копеле! — измърмори ядно Зак. — И моят ред ще дойде, помни ми думата.

— Ризата ти е в кръв — каза Дейзи, когато Зак влезе в хижата.

— Благодарение на моя грижовен брат — каза Зак, хвърляйки яростен поглед към Тайлър.

— Сядай — нареди му Тайлър. — Ще те оправя.