Лей Грийнууд - Дейзи

Най-накрая съдовете бяха напълнени и в хижата беше горещо от топлината, нужна за стоплянето на толкова много вода. Тайлър внесе голяма вана:

— Тази е единствената, която имам.

Ваната беше двойно по-голяма от всички, които Дейзи някога беше виждала. Не беше чудно, че Тайлър топли толкова вода. Той дръпна пердето и остави ваната в ъгъла на Дейзи. Свали от полиците сапун и хавлия.

— Водата скоро ще е готова. Не сваляй превръзката — предупреди я той, като й подаваше нещата.

— Но косата ми е ужасна. — Това бе основната причина да поиска да се изкъпе.

— Може да отвориш раната.

— Ще бъда много внимателна.

— Ако се налага да я измиеш, аз ще го направя вместо теб.

Дейзи застина, както си вървеше. Странното усещане, което я беше обхванало преди, отново обзе всяка част от тялото й, обливайки я ту в горещи, ту в студени вълни. Езикът й трепваше в устата без звук, а мозъкът й сякаш се въртеше по-бързо от пумпал.

— Зак може да я измие, ако предпочиташ.

— Няма нужда да я мия днес — каза Дейзи и се оттегли зад пердето си.

Но едва беше придърпала чаршафите, когато Тайлър каза:

— Мисля, че водата ти е гореща.

Кълбета пара се стелеха по повърхността. Напомняха й за един термален извор, който баща й веднъж й беше показал. Тя топна пръст във водата. Беше малко по-топла, но тя знаеше, че бързо ще изстине. Тайлър я изсипа във ваната.

— Благодаря — каза тя. — И двамата можете да ползвате моето ъгълче, когато решите да се къпете.

— Аз смятам да чакам, докато раната ми не се пооправи — рече Зак.

— А аз с удоволствие ще приема предложението ти — каза Тайлър.

Погледът, който й отправи, беше невинен, но в нея още веднъж избухнаха фойерверки. Реши, че ще трябва да се държи на разстояние, докато разбере какво й става.

Дръпна чаршафите по въжето и ги прихлупи така, че да няма дупки. Започна да разкопчава роклята си. Тайлър твърде много командваше, но не беше толкова лош колкото баща й. Можеше даже да се пооправи, ако някоя жена се заемеше с него, но не тя щеше да бъде тази жена. След всичко, което понесе, беше решила да не се омъжва за властен мъж, особено такъв, който търси злато.

Дейзи измуши роклята и започна да разкопчава ризата.

Разбира се, сега, когато имаше белег на едната половина от главата и изгорена коса на другата, не можеше да очаква, че някой ще се ожени за нея.

Дейзи измъкна рамене от ризата и я остави да падне върху роклята. Хладният въздух в хижата я накара да потръпне. Тя стъпи във ваната.

Водата беше доста гореща. Отпусна единия си крак, после бавно потопи и тялото си. Водата достигна почти до горната част на гърдите й.

За пръв път от два дни насам тя можеше да се отпусне. Мъжете бяха добри с нея, въпреки че не бяха много любезни. Но тя имаше нужда от усамотението на своето малко убежище. Все пак Тайлър и Зак бяха непознати.

Тя се отпусна във ваната, докато коленете й се показаха и водата достигна брадичка й. Поне веднъж почувства благодарност към голямата уста на Зак. Съмняваше се, че би могла да събере смелост и да помоли Тайлър да й разреши да се изкъпе. Но сега, след като разбра, че той няма нищо против, възнамеряваше да се къпе всеки път, когато беше възможно.

— Псст!

Скърцането на стола на Зак прекъсна мислите на Тайлър.

— Стой тихо! — каза той, без да поглежда нагоре. — Не мога да се съсредоточа, когато правиш така.

— Псст!

— Я си гледай картите.

Зак стана и прекоси стаята на пръсти. Тайлър отвори уста да каже нещо, но Зак сложи пръст върху устните му, за да замълчи. С другата си ръка Зак възбудено посочи към кътчето на Дейзи.

Слънцето беше изгряло и златните му лъчи се изливаха в прозореца. Дейзи стоеше изправена във ваната, а тялото й очертаваше съвършен силует. Тайлър не претендираше, че е познавач на женските прелести, но никога не беше виждал жена с такива привлекателни форми като Дейзи.

Сякаш някой го удари с юмрук в слънчевия сплит. Той си пое трудно въздух и издиша с дълъг, треперлив стон.

Извивката на гърдите на Дейзи, чупката на нежното й кръстче, меката линия на закръгленото й задниче бяха толкова ясни, сякаш са изрисувани с въглен на ослепително бял фон. Той сякаш виждаше цвета на устните й и чувстваше мекотата на кожата й. Можеше да види триъгълника, където краката й се съединяваха с тялото. Дори зърната на гърдите й се очертаваха ясно. Той се чувстваше така, сякаш може да протегне ръка и да ги докосне.

Тялото му болезнено се стегна.

Нито една жена досега не му беше въздействала така, както Дейзи. Напомни си, че никога не е имало жена в тази хижа, поне не такава, която да се къпе и чиято невинност да е защитена само от три чаршафа, висящи на въже.