Лей Грийнууд - Дейзи

Дейзи така добре пасваше на ръцете му, сякаш бе създадена точно за него. Тя погледна нагоре със смутен поглед: малко страх, примесен с изненада, огорчение и малко от горещото вълнение, което го обля като буен порой. Той не можеше да помръдне.

Не се чувстваше нито неудобно, нито странно, докато я прегръщаше. Беше естествено, толкова естествено, колкото желанието му да я целуне. Досега не беше забелязвал устата й. Вероятно беше като много други уста, но на него му изглеждаше по-особена. Устните й бяха полуотворени, а на лицето й беше изписано напрегнато очакване. Очите й бяха широко отворени, техният тъмнокафяв цвят бе почти като на неговите.

Тайлър почувства как се навежда напред, а ръцете му притеглят Дейзи по-близо. Тя го гледаше с невярващ поглед. Той почувства как тялото й се стегна, когато устните им се доближиха.

— Ще я слагаш да легне или ще я изправиш? — попита Зак. Гласът му развали магията.

— Казах, че си твърде слаба да си на крак — каза Тайлър, докато помагаше на Дейзи да се изправи. Той се почувства леко разтърсен. Когато се опита да я насочи към леглото, тя се дръпна.

— Беше просто защото се наведох рязко — настоя тя. — Следващия път ще внимавам.

— Следващия път, когато имаш нужда от нещо, кажи на Зак или на мен.

Тайлър, който остро съзнаваше, че ръцете му все още държат Дейзи, я поведе към един стол до масата и я сложи да седне. Този път за разнообразие тя не спори с него.

— Съжалявам, че ви причинявам такова безпокойство.

— Не, не е това. Просто ние със Зак не сме свикнали да се грижим за жена. Нямаме нищо против да правим каквото и да е. Просто не знаем какво да правим.

И така си беше. В началото беше гледал на нея като на нещо, което пречи на работата му, но тя бе добавила едно ново измерение към неговото отношение към жените. Той си призна, че никога вече няма да бъде доволен от предишния начин, по който мислеше за тях. Вдигна дюшека и го сложи в ъгъла:

— Там ли искаш да е?

— Да.

Той погледна тънкия дюшек. Тя просто не можеше да се чувства удобно на него. Взе собствения си дюшек от леглото и го сложи под нейния.

Тя погледна към голите дъски, които представляваха всичко останало от леглото му:

— На какво ще спиш?

— Ще сгъна няколко одеяла.

— Ще ти бъде много твърдо.

— Не чак толкова, колкото ако спиш на земята. Как искаш да окача тези чаршафи?

Тайлър знаеше, че Дейзи не иска той да прави всичко вместо нея, така че я остави да му помогне. Тя бавно се изправи на крака. Тайлър внимателно я наблюдаваше, но замайването не се повтори. Тя вдигна най-горния чаршаф от купчината на масата и го разгърна. Той й помогна да го нагласи така, че краят му едва да докосва пода. Същото стори и с другите два чаршафа.

Тя си отдъхна с облекчение. С усмивка на недоволство пристъпи към чаршафите и плътно ги придърпа един към друг. Той знаеше, че тя се чувства по-добре. Усмивката й беше доказателство за това.

Почувства се изолиран.

— Това все още не е всичко — каза Зак. — Сега ще иска баня.

Тя очакваше, че Тайлър ще откаже, но той не каза нито дума. Просто отвори вратата на печката и сложи вътре още дърва. Щеше да топли вода за банята й!

— Потокът е замръзнал. Откъде ще вземеш толкова вода? — попита Зак.

— Има сняг. Помогни ми.

— Не аз искам баня.

— Хайде, ще ми помогнеш.

Той излезе навън и се върна с един метален съд, пълен със сняг. Сложи го на печката и излезе. След малко се върна с още един. Не спря, докато не станаха шест.

Дейзи би предпочела да се скрие зад завесата. Това щеше да й даде време да реши дали капитулацията на Тайлър имаше нещо общо с това, което се случи между тях, когато на нея й прилоша. Тя не можеше да го остави да й приготви банята, без да си помръдне пръста, не и след всичко, което беше го накарала да свърши.

— Какво да направя аз? — попита тя, когато той влезе, носейки сняг в едно одеяло.

— Помогни ми да го сложа в съдовете — отговори той.

Дейзи беше учудена от количеството сняг, което бе необходимо, за да събере достатъчно вода. Тя загребваше шепа след шепа и ги изсипваше в съдовете.

— Съжалявам, не знаех, че една баня може да създаде толкова много неприятности.

— Отвън има много сняг — отговори Тайлър и отново излезе.

Зак не беше чак толкова оживен:

— Надявам се, че не смяташ да правиш това всеки ден.

Тя никога не бе имала възможност да се къпе всеки ден, не дори и когато баща й ги беше водил двете с майка й на хотел, докато той изпиваше парите си.