Лей Грийнууд - Ваялид

— Всъщност, те се държаха доста добре, докато чичо им беше там. — Тя почти го бе нарекла по име, но се усети навреме. — Прекараха първия ден в тичане по задачи, които им възлагаше той. Според мен близначките почувстваха истинско облекчение, когато чичо им нареди да издигнат асансьора пред прозореца му.

— Разкажете ни за това — каза Айрис. — Мога да си представя какво са си мислили хората, които са минавали по пътя, когато са виждали това съоръжение.

Ваялид я погледна усмихнато.

— За щастие, той не можеше да бъде видян от улицата. Затова пък половината дузина търчащи банкови служители се виждаха много добре. Учудвам се, че някой родител не се появи да попита какво става в училището.

— Да бъдете заключена на едно място с Джеф, трябва да е било като да ви сложат в една клетка с тигър — каза Айрис. — Покажете ни белезите си.

— Госпожица Гудуин изглежда способна да се грижи за себе си — възрази Монти. — По-добре ни разкажете за белезите на Джеф.

— Ако продължавате така, ще й създадете ужасно впечатление за нас — намеси се Фърн.

— Моля ви, наричайте ме Ваялид.

— Тя вече си го създаде — отвърна Айрис. — След миналата вечер и цял един ден, прекаран в обикаляне на половината от магазините в Денвър, тя вече знае всички тайни на семейство Рандолф.

— А твоите знае ли ги? — попита Дейзи.

— Моите не са тайни на семейство Рандолф. Те са си мои и аз ги пазя за себе си.

— Аз обаче ги знам — обърна се Монти към Ваялид със заговорническа усмивка. — Какво ще кажете да се видим утре сутрин за езда.

Ваялид знаеше, че Монти и Айрис са лудо влюбени един в друг и въпреки това усети, че се изчервява от това, че беше вмъкната между тях в разговора им. В нейното семейство никой не беше правил подобно нещо и тя не знаеше как да постъпи.

— Не им обръщайте внимание — каза Фърн. — Те винаги… — Тя не можа да довърши изречението си.

Джеф току-що бе влязъл в дневната. Ваялид се надяваше, че в суматохата и удивлението от появата му никой не бе забелязал как тя бе пребледняла.

Беше си казала, че никога вече няма да го види. Когато пристигна в хотела миналата вечер и той не се появи за вечеря, бе загубила и последната си надежда. Бе приела факта, че утре приказката ще свърши и тя ще се върне в училището, а животът й ще продължи отново по старому. Появата не Джеф отново й бе възвърнала надеждата.

Тя усети, че погледът му незабавно обходи стаята, докато я забеляза. Той спря за миг, сякаш за да попие гледката, преди да бъде обкръжен от семейството.

— Какво правиш тук, по дяволите? — попита го Монти.

— Реших, че не мога да оставя госпожица Гудуин сама с вас две поредни вечери. В противен случай тя ще получи странна представа за семейството.

— Семейството си е странно — каза Тейлър. — Ако е имала някаква друга представа, ще трябва да се откаже от нея.

— Ти със сигурност си най-странният — отговори му Джеф.

— Ако си дошъл тук да разстройваш хората, можеш да си вървиш — намеси се Фърн. Изражението й беше строго, а гласът твърд. — Все още не съм ти простила за това, че изпрати Медисън извън града. Няма да ти позволя да провалиш единствената вечер, в която се чувствам достатъчно добре, за да си поканя гости.

— Да го изхвърля ли? — попита Монти.

Двамата с Джеф стояха един срещу друг и се гледаха ядосано. Приликата между тях шокира Ваялид. Монти беше малко по-висок от Джеф, но въпреки че Джеф изглежда имаше по-малки кости и двамата бяха еднакво мускулести, имаха една и съща руса коса и бяха еднакво красиви.

— Никой няма да изхвърля никого — заяви Фърн. — А сега сядайте и престанете да се държите така, сякаш ще се сбиете. Те винаги се държат така — обърна се тя към Ваялид.

— Монти се държи много добре, когато Джеф не го предизвиква — защити съпруга си Айрис.

Ваялид изпита силно желание да защити Джеф и сигурно щеше да го направи, ако не беше срещнала погледа му. Той й се усмихна и поклати едва забележимо глава.

Монти се разсмя.

— Никога не съм бил добра компания и ти го знаеш. Точно затова семейството е толкова щастливо, че живея в Уайоминг.

— Аз съм много доволна, че си в Денвър — каза Фърн. — Момчетата ще се радват много, но няма да ти позволя да се караш с Джеф. Точно сега не ми е до вашите глупости.

— Може би трябва да изляза да потърся момчетата.

— Да не си посмял. Ако отидеш при тях, те няма да искат да си легнат.

— Поканете близначките — предложи Джеф. — Момчетата ще бъдат толкова изморени от опитите си да се справят с онези две фурии, че с удоволствие ще се хвърлят на леглата си.