Лей Грийнууд - Ваялид

— Ваялид! Какво правиш тук? — Харви Маккий тръгна забързано през фоайето към нея. — Кога вдигнаха карантината? Мислех си, че ще се правиш на майка, докато твоите хлапета не се оправят.

Ваялид се разсмя.

— Така и щеше да бъде, ако Джеф не ме беше поканил да си почина тук за два дни. След това принуди госпожица Сетъл да наеме някой на моето място.

Усмивката на Харви започна да се смалява.

— Джеф ли? Джеф кой?

— Джеф Рандолф.

Усмивката му започна да й се струва изкуствена.

— Джеф Рандолф те е поканил да прекараш два дни тук? Къде? Та те никога нямат свободни стаи.

— Настаниха ме в един от семейните апартаменти.

Усмивката на Харви изчезна напълно.

— Не мога да си представя защо го е направил. Нали знаеш, че той мрази всички северняци?

Ваялид не разбираше защо Харви внезапно беше станал толкова сериозен.

— Разбира се. Той не пропуска да ми го напомни при всеки удобен случай.

— Тогава защо си дошла?

— Защото бях изморена и не бях използвала двата си почивни дни. Какво друго трябваше да направя? — Ваялид беше раздразнена. Вече й беше писнало да слуша как всички се опитваха да укоряват Джеф.

— Нищо. — Харви се насили да се усмихне. — Щом като си тук, ще вечеряш ли с мен?

— Не мога. Канена съм на вечеря в дома на Фърн Рандолф.

— Джеф ли ще те води?

Ваялид се вцепени.

— Не.

— Той ще бъде ли там?

Тя започваше да се ядосва.

— Предполагам, че цялата вечер ще работи.

— Кажи им, че не можеш да отидеш — предложи Харви. — Те са трудно семейство.

— Не мога да направя такова нещо, след като съм приела гостоприемството им.

— Не се оставяй да бъдеш залъгана от външния им вид. Те са най-безскрупулното семейство, което някога съм срещал.

Ваялид не можеше да разбере Харви. Той никога преди не се беше държал по този начин.

— Аз пък ги харесвам. Според мен те са очарователни.

Харви замълча за малко.

— Надявах се, ще решиш, че аз съм очарователен.

— Така е. Освен това си и един от най-добрите мъже, които познавам.

— Тогава ще…

— Ще се видим другата седмица по обичайното време. Ако искаш, тогава ще изляза с теб на вечеря.

— И няма да забравиш какво ти казах?

— Харви, много добре знаеш, че не бих позволила на когото и да било да говори лошо за теб в мое присъствие. Не можеш да очакваш от мен да не направя същото и за Джеф.

Харви прие поражението с достойнство.

— Ще се опитам да го запомня за следващи път, когато ревността ме накара да кажа нещо не на място.

— Ревност ли? Мен ли ревнуваш? — не скри изненадата си Ваялид.

— Ти сигурно знаеш, че много те харесвам.

— Да, но да ме ревнуваш? Никога не съм си мислила…

— Ще говорим, когато се видим за вечеря — прекъсна я той. — Дотогава се пази от чара на семейство Рандолф.

Филип Рабин влезе в кабинета на Джеф Рандолф и Джеф не скри раздразнението си от това, че му прекъсват работата.

— Ще ти отнема само една минутка — каза Рабин.

Джеф не разбираше защо един преуспяващ мъж като Филип винаги изглеждаше така, сякаш беше ядосан на целия свят. Вероятно фактът, че имаше за съпруга Клара и беше прокълнат да има за дъщеря Бети Сю го бе накарал да желае да излее гнева си върху целия човешки род.

Джеф не му предложи да седне, но Рабин изглеждаше по-заинтересован да си стопли ръцете край камината.

— В качеството си на председател на училищното настоятелство идвам да се извиня за това, че карантината те задържа там. Не знам какво си е мислила, че прави госпожица Гудуин, когато те е пуснала да влезеш в училището.

Джеф се зачуди какво ли беше наговорила госпожица Сетъл на настоятелите. Директорката очевидно не искаше да поеме никаква отговорност.

— Госпожица Гудуин няма нищо общо с това — отвърна той. — Грешката си беше само моя. Тя направи всичко възможно, за да спаси положението.

Рабин не изглеждаше убеден. Джеф се запита дали жена му или дъщеря му не му бяха наговорили някакви лъжи. Клара Рабин мразеше Джеф, но нямаше причина да обвинява Ваялид за случилото се; това обаче не важеше за Бети Сю.

Рабин прочисти гърлото си.

— Чух, че тя е спала в стаята до твоята.

Нямаше кой друг да му е казал, освен онази гадна, малка вещица Бети Сю. Тя беше сърдита, защото Ваялид бе защитила близначките и се опитваше да я натопи. Джеф не можеше да си представи защо един възрастен мъж ще вярва на всичко, което му говори едно тринайсетгодишно момиченце, но пък от друга страна той не разбираше и как така Филип се оставяше да бъде командван от жена си.