Лей Грийнууд - Ваялид

— Тя спа в стаята до моята, защото нямаше други свободни стаи — каза Джеф остро и отсечено. — Бети Сю не ти ли каза, че прислужницата също спа на горния етаж и че госпожица Гудуин държеше вратата на спалнята си отворена през цялото време, за да чуе, ако момичетата я извикат за нещо?

— Какво те кара да мислиш, че…

— Госпожица Гудуин изобщо не беше доволна, че в спалните й помещения има мъж, и постоянно се поставяше между мен и момичетата. Тя не ми позволяваше дори да слизам на долния етаж в нейно отсъствие.

— Вярно ли е, че поне два пъти е вечеряла насаме с теб?

— Да. — Джеф реши, че може би трябва да си поговори с близначките. Ако искаха да бъдат изхвърлени от училището, то поне преди това можеха да се погрижат за Бети Сю. Той огледа внимателно Филип. Събеседникът му изглеждаше твърде доволен от себе си.

— В такъв случай се страхувам, че настоятелството ще трябва да преразгледа работата й в училището. Не можем да си позволим да държим служители, които показват такава лоша преценка. Ако родителите научат…

— Няма, освен ако вие не им кажете. — Джеф говореше тихо, но изражението на Филип показваше, че събеседникът му е доловил заплахата в тона му.

— Но ние не можем да скрием факта, че…

— Госпожица Гудуин вечеря с мен на маса в коридора, където можеше да ни види всеки, който се качеше по стълбите. Аз я поканих, за да й дам няколко минути почивка от постоянните й усилия да държи под контрол шестнайсет момичета. Някога да ти се е случвало да се грижиш за шестнайсет момиченца едновременно?

Филип не каза нищо и Джеф продължи:

— Такова нещо може да докара всеки мъж до лудост. Точно затова и настоях госпожица Сетъл да й даде два дни, които да прекара в хотела.

— Що се отнася до това…

— В случай, че все още имаш намерение да се оставяш да бъдеш залъган от клюки и слухове, лесно може да бъде доказано, че откакто тя се настани в хотела, аз не съм се приближавал на по-малко от пет пресечки. И нямам намерение да го правя, преди тя да се изнесе оттам.

Джеф не беше сигурен дали Филип вярваше на всичко, което бе чул, но беше сигурен, че колкото и много Рабин да обожаваше дъщеря си, той трябваше да знае, че няма да бъде трудно да се докаже дали тя го лъже.

— Радвам се да го чуя — каза Филип и се отдръпна от камината. — Ситуацията беше доста неприятна. Естествено, госпожица Сетъл и настоятелите бяха много загрижени.

— Но не чак толкова, че да дойдат лично да проверят какво става — отвърна Джеф. — А сега знам, че имаш важна работа.

Ясно беше, че Филип Рабин не може да приеме да му бъде посочена вратата, та дори и от президент на банка. Само че той не можеше да направи нищо по въпроса.

— Радвам се да науча, че госпожица Гудуин се е справила толкова добре. Клара ще се почувства облекчена, когато научи за това.

— Клара ще бъде щастлива едва когато аз се опетня толкова, че никой в Денвър да не ми говори.

Филип Рабин изглеждаше по-разтревожен от обикновено.

— Но вие с Клара никога не сте се виждали.

— Напротив — каза Джеф. — Просто не можем да се понасяме. А сега имам неотложна работа, за която трябва да се погрижа.

В мига, в който вратата се затвори след Филип Рабин Джеф остави писалката си върху бюрото. Опитът на Филип да дискредитира Ваялид го беше вбесил. Джеф обаче беше изненадан от силата на гнева си. За малко да нападне госта си.

Вбесяваше го фактът, че някой имаше наглостта да подозира Ваялид в неприлично поведение. Тя може и да беше янки, но приемаше много сериозно задълженията си. Бе направила всичко възможно, за да защити момичетата от последствията, произтичащи от необходимостта да делят дома си с мъж.

Той се усмихна, когато си спомни как Ваялид бе стояла пред входа на банята, колко шокирана бе изглеждала, когато той бе застанал пред нея гол до кръста, как бе стояла с ръка върху очите на вратата на стаята му. Добре, че Клара Рабин не знаеше за това.

Джеф се зачуди дали Ваялид прекарваше добре в „Уиндзор“. Той все още не знаеше какво го беше накарало да я покани. Думите бяха излезли от устата му, преди да разбере какво казва. Той предположи, че причината беше отчасти раздразнението му от госпожица Сетъл и настоятелите, които се бяха държали, сякаш имаха някакви проблеми. В крайна сметка, Ваялид бе свършила цялата работа.

Айрис му беше изпратила бележка, в която му пишеше, че са прекарали чудесно на вечеря и го уведомяваше, че ще се събират за вечеря в дома на Фърн. Канеше го да се присъедини към тях, но бележката завършваше с думите, че очаквала той да има работа и това раздразни Джеф. Прииска му се да отиде на вечерята само за да подразни Айрис. Пък и му се искаше да разбере дали Ваялид се радва на почивката си. Той не беше забравил колко изморена и напрегната бе изглеждала тя в понеделник на обяд. Истината беше, че й трябваха повече от два дни почивка.