Лей Грийнууд - Ваялид

— Госпожица Гудуин тъкмо ни разправяше как са се държали по време на карантината.

— Те всъщност взеха под защитата си едно от по-малките момичета — каза Джеф. — Така можеха да бъдат готови да се сбият, без обаче да им се налага да го правят.

— Те наистина бяха много добри към Еси Браун — намеси се Ваялид, — но тя се привърза истински само към Джеф.

— Джеф! — възкликнаха едновременно пет гласа.

— Тя имаше проблеми с математиката — обясни Джеф.

— Ти си помогнал на дете да си свърши домашното? — попита с удивление Айрис. — Не го вярвам.

— Ако бяхте казали, че я изплашил до смърт, можеше да ви повярвам — каза Монти.

— Или пък ако бяхте казала, че се е отървал от нея, като я е изпратил долу по асансьора — добави Тейлър.

Ваялид не можа да изтърпи всичко това.

— Очевидно не познавате брат си много добре. Еси го обожава. Баща й никога не бе идвал да я види в училището. Джеф не само се погрижи той да бъде на входа, когато карантината беше вдигната, но и помогна на Еси да напише писмо на баща си.

Ваялид осъзна, че всички в стаята бяха зяпнали Джеф, а той очевидно се чувстваше неудобно.

На Ваялид изобщо не й беше хрумнало, че Джеф може и да не иска семейството му да разбере какво бе направил за Еси Браун. Но на него изглежда много повече му харесваше роднините му да го смятат за свадлив самотник и това откритие я шокира. Тя не можеше да си представи как някой можеше да се чувства добре, когато го смятат за саможив.

— Или трябваше да й помогна, или тя щеше да си направи бивак пред вратата ми — каза Джеф и се отпусна в един стол срещу Ваялид. — Близначките решиха, че трябва да я защитя от дъщерята на Клара Рабин.

— Дори една мечка гризли ще има нужда от защита от децата на Клара Рабин — съгласи се Фърн. — Тази жена е истинска змия.

— Днес Филип дойде в кабинета ми, за да ми каже колко много съжалявал, че карантината ме заварила в училището.

— Аз на твое място не бих му имала голямо доверие — каза Фърн. — Медисън казва, че откакто си му отнел железопътния бизнес, той ни мрази. Ще се опита да ни създаде неприятности при всяка възможност.

— Той изобщо не ме тревожи — заяви Джеф, след което огледа стаята. — Иска ми се да наемеш някой, който да оправи това място. Тази стая прилича повече на погребална агенция, отколкото на място, където хората трябва да се забавляват.

Ваялид смяташе, че викторианският вкус на Фърн е твърде тежък, но стаята й харесваше и тя бе изненадана, че Джеф си позволяваше да я заклеймява толкова открито.

— Можеш да правиш с нея каквото си искаш — заяви Фърн и в очите й проблеснаха заплашителни пламъчета, докато се усмихваше на Джеф. — Можеш дори сам да избереш декоратора, стига да платиш сметката.

— Проклет да съм, ако дам и един цент за някоя от къщите на Медисън — заяви Джеф. — Той има повече пари от всички нас взети заедно.

Ваялид почувства облекчение, когато бе съобщено, че вечерята е готова. Тя не знаеше колко дълго щеше да се запази мирът, ако Джеф продължеше да атакува роднините си с острия си език. Ваялид не разбираше защо той постоянно се стремеше да провокира братята си.

Вечерята премина по-добре от очакванията й. Джеф седна в края на масата между Дейзи, която през повечето време не му обърна никакво внимание, и празния стол на Медисън. Той отдаде по-голямата част от вниманието си на храната и на мислите си. От време на време поглеждаше към Ваялид, но когато го правеше, обикновено се мръщеше и Ваялид не пожела да разговаря с него.

Освен това тя се тревожеше за Фърн. С напредването на вечерта загрижеността й се увеличи. Фърн хапна съвсем малко от първото ястие и не пожела да вкуси от останалите. Малко преди сервирането на десерта силите на Фърн я напуснаха.

Ваялид скочи от стола си. На пръв поглед Фърн нямаше треска, но беше пребледняла, кожата й беше влажна и студена, а пулсът й — твърде ускорен.

— Трябва да си легнете — каза Ваялид.

— Ще се оправя за минутка. Просто временно неразположение.

— Нищо подобно — заяви Айрис, която бе застанала зад Ваялид. — Независимо дали искаш или не, ще те сложим в леглото. Монти, занеси я горе.

— Това е смешно — възпротиви се Фърн. — Мога да вървя и сама.

— Няма смисъл Монти да има такива мускули, ако не му се налага да ги използва понякога.

Ваялид не можа да се сдържи и погледна към Джеф. Той имаше същите мускули, същата сила, но никой не се бе сетил за него, защото имаше само една ръка. Запита се колко ли пъти се беше случвало това, без някой да го осъзнае. Незаинтересованото изражение на лицето на Джеф не се промени, но Ваялид знаеше, че го е заболяло. Тя се обърна отново към Фърн. Монти вече я беше вдигнал на ръце и я изнасяше от стаята.