Лей Грийнууд - Ваялид

Ваялид внезапно осъзна, че завръщането й в Масачузетс означаваше, че никога повече няма да види Джеф. Те бе ужасена, че бе оставила чувствата си да се изплъзнат до такава степен от контрола й. Щом си мислеше, че една въображаема целувка може да стане реална само защото така й се иска, то тя беше глупачка и заслужаваше да бъде оставена да плесенясва върху прашната полица на моминството.

— Винаги можеш да се омъжиш — каза Джеф.

— И преди сме обсъждали този въпрос, нали? Твърде стара съм за брак. Освен това сега съм много по-придирчива и не знам дали ще успея да намеря мъж, който да отговаря на моите изисквания.

— И какви са те?

В тона и поведението му нямаше и следа от цинизъм. Той изглежда, наистина искаше да разбере и това я изненада. Мъжете обикновено не искаха да знаят какво търси една жена в брака. Те просто очакваха жените да приемат с благодарност предложението за женитба и толкова. Според тях, ако осигуряха покрив над главата на жената, дрехи на гърба й, храна в стомаха й и бебета в корема й, значи бяха направили повече от достатъчно. Джеф вече й бе казал какво точно търси и сигурно знаеше, че то се различаваше от нейните желания.

— Отново ще ме наречеш глупава севернячка — отговори тя. След това й се стори, че забелязва лека усмивка върху лицето му.

— Може би, но все пак искам да ми кажеш. Свикнал съм да слушам неща, които не ми харесват.

Господи, какво искаше наистина? Ваялид не беше сигурна дали знае.

— Трудно ми е да кажа. Досега никога не съм се опитвала да го изразявам с думи.

— Човек винаги трябва да знае какво иска. В противен случай му се налага да приема онова, което му се предлага, само за да осъзнае, че не е искал точно това.

— Ти не вярваш ли, че когато даваме получаваме нещо в замяна и че любовта има силата да толерира грешките и недостатъците?

— Не.

Категоричен и недвусмислен отговор. Това й подейства като студен душ. Знаеше, че е строг, изисква много и е критичен, но бе предполагала, че поне вярва в любовта. Тя вярваше в нея, въпреки че никога не я бе открила.

— Емоциите само замъгляват проблема — допълни Джеф, — но не променят нищо.

— Изобщо ли не вярваш в любовта? Ами братята ти?

— Любовта не е за всеки. Тя е вид емоционална слабост, на която могат да рискуват да се подложат само най-силните мъже. Медисън успя да се оправи.

— Защо мислиш така? Защото може да остави жена си, когато тя е бременна?

— Погледни Монти. Той подскача всеки път, когато Айрис си отвори устата.

Ваялид имаше чувството, че Монти прави каквото си иска и че Айрис е тази, която в повечето случаи трябва да се съобразява със съпруга си, но Джеф очевидно не гледаше на нещата по същия начин.

— Ако смяташ така, сигурна съм, че не искаш да знаеш какво търся в мъжете, защото първото ми изискване е той да бъде силно влюбен в мен. Второто пък е да оценява мнението ми също толкова, колкото и аз ценя неговото. Дейзи и Тейлър правят точно това.

— Само така изглежда на пръв поглед. Дейзи управлява хотела, защото Тейлър не може да понася някой да го измъква от кухнята. Още от самото начало знаех, че той не става за управител на хотел.

— Тогава защо хотелът е най-преуспяващият в Денвър?

— Защото е най-луксозният и предлага най-добрата храна.

— Кой го проектира?

— Тейлър.

— Струва ми се, че ти току-що обори собствения си довод.

— Не съм съгласен, но не се интересувам от Тейлър. Какво друго търсиш в съпруга си?

— Защо искаш да знаеш?

— Винаги съм изпитвал любопитство по отношение на янките. Те са такава странна порода.

— Ние не сме порода! Ние сме хора също като вас южняците.

— Продължаваш да избягваш въпроса ми.

— Ще изисквам от съпруга си да не мисли за янките като за порода. Той трябва да знае, че и ние сме хора и имаме същите чувства и нужди, както всеки роден във Вирджиния. И имаме същото право да бъдем щастливи.

— Сигурен съм, че имаш и други изисквания.

Ваялид не искаше да говори повече по тази тема. Тя се зачуди дали Джеф не бе дошъл с нея само за да убие надеждите, които тя може би хранеше към него. Е, ако това беше целта му, бе успял. Сега трябваше да си отиде у дома и да я остави на мира.

— С възрастта жените опознават много по-добре мъжете и все по-малко желаят да се доверят на непознати мъже — каза Ваялид.

— А ти ще се довериш ли на съпруга си?

— Ще ми се наложи, не мислиш ли? Законите са такива, че…

— Не говоря за законите. Говоря за теб.

В този момент в гласа му нямаше нищо презрително или чуждо. Той изглеждаше много заинтересован да чуе отговора й. Ваялид не знаеше защо Джеф искаше да разбере това. Той очакваше от една жена да се остави изцяло на грижите на съпруга си. Това не беше съвсем същото като да му се доверява, но тя не беше сигурна дали Джеф знаеше каква е разликата.