Лей Грийнууд - Ваялид

— Искам договорите за заеми на бюрото си до петнайсет минути — нареди Джеф на един от служителите си. Човекът стоеше пред бюрото на Джеф с изпънато тяло, а очите му бяха разтворени малко по-широко от обикновено. — Отчетите от мината също. И спри да ме гледаш, като че ли виждаш ранен когуар, Каспар. Ако някой те види, ще си помисли, че имам намерение да ти прережа гърлото.

— Да, сър.

— И не се обръщай към мен, сякаш си в армията. Това тук е банка. Аз ти плащам адски добра заплата и ти все още можеш да се прибираш у дома при жена си и децата си за вечеря.

Изражението на Каспар не се промени и Джеф добави:

— Е, почти всяка вечер.

Беше събота сутрин и Каспар бе работил с Джеф цяла нощ. Джеф бе работил всяка нощ, откакто бе оставил Ваялид в хотела преди четири дни. Всяка нощ с него бе оставал различен служител. Никой от тях не се бе оплакал. Те очакваха подобно натоварване, тъй като то бе част от работата им още от назначаването им в банката и размерът на заплатата им се дължеше отчасти на извънредния труд.

Джеф си повтаряше, че не трябва да се сърди на Каспар заради празния му поглед, провлачения вървеж или жена му, която бе вечеряла сама и децата му, които си бяха легнали, без да видят баща си.

Всичко това беше заради онази севернячка. Никога преди Джеф не се беше замислял за това, че караше хората си да работят денонощно или в почивните дни. Никога преди Ваялид да го бе накарала да се замисли. А сега, точно когато най-малко го очакваше, някоя от нейните критики внезапно изплуваше в съзнанието му и смущаваше спокойствието му.

— Има ли някой друг наоколо? — попита Джеф.

— Младият Бледсоу дойде преди малко — отвърна Каспар.

Джери Бледсоу не знаеше как да намери собствената си глава, въпреки че се учеше бързо. Той беше още толкова зелен, че на Джеф щеше да му отнеме повече време да му обясни какво да направи, отколкото да го свърши сам.

— Прибирай се — каза Джеф на Каспар. — Ще използвам младия Бледсоу.

— Но той не знае кое къде е — възрази Каспар. — Пък и мисля, че е още твърде рано да му се доверяваме за някои от документите. Все още не сме проверили лоялността му.

— Не се притеснявай. Аз лично ще се занимая с по-трудните документи. — Съвест. Кога, по дяволите, Джеф бе успял да развие съвест? Дали пък малката мръсница не се беше крила някъде в него през целия му живот, в очакване някой като Ваялид Гудуин да се появи и да я съживи с ритник отзад? — Помогни му да намери документите, които ми трябват, и си върви.

Джеф видя, че Каспар не е сигурен дали го бе разбрал правилно, но знаеше, че служителят му няма да остане в стаята твърде дълго, за да не даде време на шефа си да промени решението си. Скоростта, с която Каспар се изнесе от кабинета му, даде нов тласък на новопоявилата се у Джеф съвест.

Ваялид! Защо, по дяволите, не можеше да забрави тази жена? Защото не искаше! За първи път в живота си беше омагьосан от жена, а тя беше янки от Масачузетс. Точно от Масачузетс от всички забравени от бога места, от ада, в който бе принуден да загуби две години от живота си, третиран малко по-добре от затворено животно.

Джеф пропъди спомена за тези години от мислите си. Това нямаше нищо общо с Ваялид. И ако трябваше да бъде напълно честен, вече нямаше нищо общо и със самия него. Той никога нямаше да забрави онова, което бе преживял тогава, нито пък щеше да прости, но всичко това беше в миналото. Познаваше достатъчно добре Ваялид, за да знае, че ако тя бе работила като медицинска сестра там, сигурно щеше да даде на капитан Седжуик да се разбере.

Джеф се усмихна при мисълта как Ваялид се кара на коменданта на военния затвор, докато той най-накрая не й дава всичко, което пожелае. Тя би се погрижила мъжете да получават сносна храна, чисти легла и медицински грижи.

Джеф отново пропъди спомена за онези години. Той не знаеше защо постоянно се опитваше да постави Ваялид на някакъв пиедестал. Джеф не обичаше да жените, които обичаха да командват. Те може и да бяха полезни в някои случаи, но въпреки това трябваше да бъдат избягвани.

Но Ваялид не беше точно такава жена. Вярно, че тя не се колебаеше да изрази мнението си по всеки въпрос, но никога не се бе опитвала да принуди Джеф да постъпи по определен начин. Просто повдигаше въпроса и оставяше неговата съвест да свърши мръсната работа.

Запита се защо бе успяла да съживи съвестта му, след като всички в семейството се бяха провалили. Джеф бе срещал жени много по-красиви от Ваялид, но нито една от тях не беше успяла да го развълнува по начина, по който го правеше Ваялид. Всеки път, когато си помислеше за гъстата й червена коса, нещо в него се обръщаше. По някаква причина косата й се беше запечатала в паметта му и той не можеше да я забрави.