Лей Грийнууд - Ваялид

— Какво смятате да правите сега? — поинтересува се Айрис — И не забравяйте, че каквото и да правите, не трябва да безпокоите Фърн.

— Мисля, че ще трябва да си поговорим с Еси — каза Ваялид. — Според мен тя знае нещо, но не казва.

Когато стигнаха до училището, Ваялид не изчака Джеф. Без дори да мисли, Джеф се опита да я последва в спалните помещения, но Бет го накара да изчака отвън, докато Ваялид открие Еси. Когато Ваялид доведе момичето в дневната, то изглеждаше уплашено.

— Тя все още твърди, че не знае къде са отишли близначките, но аз не й вярвам — заяви Ваялид.

— Ела тук, Еси — каза Джеф и момичето се приближи с нежелание. — Ти знаеш къде са отишли близначките, нали?

Тя не се помръдна и Джеф я попита:

— Те са ти казали да кажеш на госпожица Гудуин, че още спят, за да не може никой да ги настигне, докато не се отдалечат, нали?

Еси отново не каза нищо, но в очите й Джеф прочете, че не греши.

— Те са можели да избягат, когато си поискат, но не е било правилно да те карат да лъжеш заради тях. Това те е принудило и ти да направиш нещо лошо. Те са се възползвали от твоята доброта.

Еси го гледаше с широко разтворени очи и той продължи:

— Не можеш да позволиш на близначките да те използват. Те ще съжаляват, ако се забъркаш в неприятности, но ще направят същото отново. Знам, защото са ми племеннички. Цялото ми семейство е като тях. — Не погледна към Ваялид, защото не искаше да знае каква щеше да бъде нейната реакция на тези думи. — Трябва да ги намерим, преди да им се случи нещо ужасно.

Еси все още стоеше безмълвна и Джеф се облегна назад.

— Ако не ми помогнеш, и аз ще спра да ти помагам. Момичето отново не каза нищо, но изглеждаше разтревожено, когато Джеф продължи:

— Искаш ли да ти кажа какво ще направя? Аз накарах баща ти да дойде да те посети, нали? По същия начин мога да го накарам вече да не идва.

Джеф чу как някой си пое дълбоко дъх. Знаеше, че Ваялид не одобрява онова, което правеше сега, но не се сещаше за друг начин, по който да накара момичето да проговори.

Устните на Еси затрепериха. Гледката накара Джеф да се почувства мръсник. Много добре знаеше какво е да се почувстваш изоставен от всички. Самият Джеф предпочиташе да бъде пребит, отколкото да издаде приятелите си. Но единственият начин да накара Еси да проговори беше, като я заплаши, че ще й отнеме нещо по-ценно от приятелството й с близначките.

— За мен наистина е много важно да ми кажеш къде са близначките!

По бузите на момичето започната да се стичат сълзи. Джеф потисна желанието си да я прегърне и да й обещае, че никога няма да направи нещо толкова ужасно.

Но Еси не показваше никакъв признак, че ще отстъпи. Джеф се възхищаваше на волята й, но не можеше да й позволи да спечели тази битка.

— Госпожице Гудуин, искам да отидете до прозореца и да гледате кога ще се появи бащата на Еси. Когато дойде, моля ви да му разкажете какво се е случило и да му обясните защо не може да види дъщеря си днес.

Никога през живота си Джеф не се беше чувствал такъв гадняр. Еси го погледна така, сякаш бе разрушил всичките й надежди, а Ваялид — сякаш беше убиец. Не беше сигурен, че тя щеше да направи каквото я беше помолил.

— Моля ви! Това е единственият начин.

Ваялид му хвърли гневен поглед, но отиде до прозореца. Джеф се отпусна на дивана. Харолд Браун щеше да пристигне след няколко минути. Двамата с Ваялид го бяха задминали на няколко пресечки от училището.

Джеф наблюдаваше Еси и забеляза болката и недоверието в очите й. За първи път в живота си той усети, че губи някой със сродна душа. Никога не беше изпитвал подобни чувства, нито дори в собственото си семейство. Той се бе карал с роднините си много пъти, но никога не беше очаквал да получи някаква благодарност от тях, никога не му бе липсвала топлината, която просто не съществуваше между тях. Онова, което Джеф правеше за тях, го правеше, защото те бяха семейството му.

В сегашната ситуация нещата не бяха толкова прости. Ваялид също се беше обърнала против него, но той не знаеше какво друго може да направи.

— Господин Браун е тук — прекъсна размисъла му Ваялид.

— Идете да говорите с него.

Тя го погледна, умолявайки го да намери друг начин и да не я кара да взема участие в това.

Еси тръгна напред, но Джеф протегна ръка, за да й препречи пътя.

— Моля ви, идете — повтори той с по-остър тон на Ваялид, която му хвърли ядосан поглед и излезе, за да посрещне бащата на момичето.

Еси изтича до прозореца. Стиснала език между зъбите си, тя гледаше как баща й разговаря с Ваялид. Когато двамата тръгнаха бавно към пътя, тя подскочи. Джеф знаеше, че трябваше да говори с нея, да упражни по-голям натиск, но не можеше да го направи. Седеше тихо и чакаше.