Лей Грийнууд - Ваялид

Какво знаеше Ваялид за южнячките? Никой янки не можеше да разбере какво означава да си роден на юг. Северняците водеха напълно различен начин на живот — винаги бързаха, винаги се опитваха да вземат превес над съседите си, винаги се опитваха да получат нещо, което не притежаваха, да станат такива, каквото не бяха. Нищо не им беше достатъчно. Те винаги искаха повече, защото смятаха, че трябва да притежават най-много.

Те не разбираха, че южняците не се интересуват дали всички останали са по-богати от тях. Южняците си помагаха един на друг и деляха всичко. Южняците предпочитаха да загинат, вместо да бъдат опозорени.

Джеф знаеше, че не трябва да се ядосва толкова. Той никога не бе очаквал Ваялид да разбере нещо толкова чуждо на природата й. Тя може би щеше да се промени с времето, но той доста се съмняваше в това. То беше нещо, с което човек се раждаше, нещо подобно на това да се научиш да понасяш горещината.

Той си казваше, че за него няма значение какво мисли Ваялид, но това беше лъжа. Тя го дразнеше. Може би той просто не можеше да търпи една толкова привлекателна жена с толкова погрешни представи.

А и истината беше, че той самият не бе улеснил нещата. Бе зяпнал от удивление, когато се бе появила на площадката на стълбището като някакво видение, облечена в онази тъмносиня рокля, която караше очите й да блестят като сапфири. През цялата вечер не бе можел да мисли за нищо друго, освен да сипва още храна в чинията й.

Когато най-после си бе възвърнал дар слово, бе започнал да я разпитва за миналото й. И на всичко отгоре се бе тревожил, че няма да бъде в състояние да води интересен разговор! Дори едно дете би се справило по-добре от него.

Но той се нуждаеше от време, за да се съвземе от шока, причинен от откритието, че бе помислил неща, които противоречаха на всичко, което бе казал и в което бе вярвал през последните двайсет години. Бе признал, че смята Ваялид за красива и че тя го привлича. Харесваше я и я намираше за интересна.

Повтаряше си, че дори и да бе южнячка, пак щеше да бъде една невъзможна жена. На пръв поглед изглеждаше мекушава и спокойна, но в действителност беше от онези жени, които внимателно криеха истинските си мисли. Джеф не искаше да има нищо общо с такава жена. Не можеше да си представи как съпругът на Ваялид Гудуин би бил щастлив с нея, ако не е съгласен с мнението й.

Всичко това несъмнено се дължеше на факта, че на нея й е било позволено да подрежда живота на двама мъже още когато е била четиринайсетгодишна. Нямаше как да знае какво означава да бъде защитавана от мъж достатъчно силен, за да я закриля в живота.

„Ти не си нищо друго, освен един жалък, дребен страхливец. Трябва да се срамуваш, че се наричаш мъж. Срамувам се да те нарека свой син.“

Джеф усети капки пот да избиват по челото му. Бяха изминали много години от деня, в който тези думи на баща му бяха пробили стените, които бе изградил в съзнанието си, така че единствено в съня си оставаше уязвим.

„Не смей да се наричаш мъж, освен ако нямаш волята да се държиш като мъж. Но ти нямаш воля. Ти си слаб като жена.“

Джеф поклати глава. Не можеше да си позволи да си спомня за тези жестоки подигравки. Не му беше ясно какво толкова се бе случило тази вечер, за да отслаби защитния му механизъм. Това не му се беше случвало от години.

Постепенно той остави да върне стените на старото им място. Не искаше да мисли нито за баща си, нито за Ваялид. Работата винаги му бе помагала да държи демоните си под ключ.

Ваялид се събуди от силно дрънчене, което сякаш разтърсваше сградата из основи. Тя не знаеше какво е то, но знаеше, че идва от стаята на Джеф Рандолф.

Не й бе необходимо да поглежда часовника си, за да разбере, че е рано. Слънцето тъкмо се подаваше над хоризонта. 6:47 сутринта. Този човек беше за убиване! Бе прекарал едва две нощи в тази сграда и вече на два пъти я бе събудил в небогоугоден час. Беше сигурна, че момичетата също се бяха събудили.

Ваялид се измъкна от леглото, облече пеньоара си и нахлу пантофите си. Знаеше, че ще направи някаква забележка за косата й, но не се постара да я покрие. Когато отвори вратата, едва не припадна. Джеф вдигаше лоста с четирите железни диска над главата си, но използваше само едната си ръка. Единствените му дрехи бяха къси, плътно прилепващи панталонки. Все едно че се беше съблякъл чисто гол.

Ваялид бе прекарала целия си живот край мъже. Като медицинска сестра бе свикнала да вижда мъже във всякакъв вид, но този път всичко беше различно. Тя закри очите си с длан.