Лей Грийнууд - Ваялид

— А ти? — попита Джеф.

— Аз бях на тринайсет. Какво може да направи едно тринайсетгодишно момиче за мъж, който се измъчва, както се измъчваше баща ми? — Дори и майка й не би била в състояние да помогне на баща й. Той просто бе видял твърде много ужасни неща и психиката му не бе издържала. — Баща ми може би щеше да се оправи, ако брат ми не се бе върнал у дома инвалид. Джонас бе загубил и двата си крака, но изглежда имаше и някакво вътрешно нараняване. Независимо от всички усилия на лекарите той не можа да се възстанови. С всеки изминал ден отслабваше все повече, докато най-накрая почина. След това баща ми изгуби желание да живее. Той спря да ходи в болницата и да посещава пациенти по домовете. През по-голямата част от времето беше мъртво пиян. Една вечер се спънал на някакво стълбище, паднал и си счупил врата.

— Нямаше ли други роднини?

— Дойдох тук, за да съм близо до чичо си. — Нямаше намерение да казва на Джеф за смъртта на чичо си, нито пък за загубата на мината. Просто не й се говореше за това.

Почувства облекчение, когато Джеф не й каза колко много съжалявал и как с времето болката й щяла да намалее. Знаеше, че това не е вярно, че болката никога няма да изчезне, но тя ще свикне с нея.

— Какво толкова търсиш у една жена, че е невъзможно да я намериш извън Вирджиния? — попита го Ваялид.

— Вече ти казах.

— Навсякъде можеш да намериш много нежни, уравновесени жени, които се справят добре с домакинската работа. Какво толкова особено има у жена, която е родена във Вирджиния?

Първоначално Ваялид си помисли, че Джеф няма да й отговори, но след това осъзна, че той се отнася в някакъв свой свят. Дори не беше сигурна дали той самият го осъзнава.

— Става въпрос за качеството — отговори й той най-накрая. — Диамантите и перлите имат най-различно качество, но човек винаги търси най-хубавите. Истинската южнячка е като идеалния скъпоценен камък. Тя е колкото красива, толкова и грациозна. Знае как да се държи във всяка една ситуация. Подрежда домакинството си така, че да създава най-голямо удобство на съпруга си. Думата на съпруга й е закон за нея и тя никога не му се противи и не поставя под съмнение решенията му. Любовта й е безкрайна, а верността й вечна. Знае кога да говори и кога да мълчи. Грижи се за децата и прислужниците й да бъдат възпитани и да се държат към съпруга й със същото уважение и почитание, което му отдава тя. Домът й е спасително пристанище за него, а приятелите му са винаги добре дошли. Неговото щастие е най-голяма радост за нея.

Джеф сякаш говореше за някаква робиня или наложница! Ваялид не можеше да повярва, че един интелигентен мъж можеше да мисли по този начин.

— И много такива жени ли има във Вирджиния? — попита тя с престорена невинност. — Смея да твърдя, че можеш да намериш достатъчно такива глупави — може би трябва да кажа безгръбначни — жени и на север. Всъщност, съмнявам се, че ще ти се наложи да търсиш дълго.

На лицето на Джеф се изписаха последователно изненада, шок и гняв.

— Трябваше да се досетя, че една севернячка няма да разбере за какво й говоря.

— Разбрах те отлично. — Ваялид свиваше кърпата си и отблъскваше назад стола си. — Мога само да предположа, че влошаващото се качество на жените от Юга е причината, поради която загубихте войната. Южняшките мъже трябва да са наистина забележителни, щом са успели да прикрият недостатъците си толкова дълго. Сигурен ли си, че мъже като Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън не са били откраднати от Севера, докато са били бебета?

Докато се изправяше, Ваялид си помисли, че Джеф ще избухне.

— Благодаря за вечерята. Предайте почитанията ми на брат си. Не мога да ви пожелая късмет в търсенето на съпруга. Не ми се иска да вярвам, че такава жена изобщо съществува, но ако все пак я има, надявам се да се погрижите добре за нея. Тя очевидно няма да бъде способна да се грижи сама за себе си.

— Госпожице Гудуин, вие имате доста странно мнение за южнячките. — Гласът му бе студен и режещ.

— Ако е така, това се дължи само на вас. Никога не съм предполагала, че една интелигентна жена може да се превърне в такава карикатура, нито пък, че подобна карикатура би проявила интерес към мъж с вашия интелект. Може би просто не знаете нищо за жените. Предполагам, че това е причината все още да не сте женен. Иначе изглеждате достатъчно добре. — Тя направи нещо, за което смяташе, че е реверанс на дама от Юга. — Лека нощ, господин Рандолф.

Джеф се зарече никога повече да не кани жена на вечеря. Той беше толкова ядосан, че буквално хвърли чиниите върху асансьора. Ако Тейлър и утре му изпратеше храна за петима, щеше да покани госпожица Сетъл.