Лей Грийнууд - Ваялид

На Ваялид все още й беше трудно да повярва, че прегръща Джеф Рандолф. Гол до кръста, обектът на сънищата й беше в прегръдките й и тя можеше да прави с него каквото си иска. А всичко, което искаше, бе да го прегръща, да се радва, че го има — не че някога щеше да го притежава изцяло. Дори и в този момент от него се излъчваше енергия, която показваше, че никой смъртен няма да може да притежава Джеф Рандолф. Необходима беше само една искра, за да избухне тази енергия, и Ваялид се зачуди дали Джеф щеше да бъде същият, ако това се случеше.

— Искам да видя лицето ти. — Джеф хвана брадичката й с ръка и отмести косата от лицето й с отрязаната си ръка. — Казвал ли съм ти, че си красива? — Когато Ваялид поклати глава, той каза: — Банкерите трябва да бъдат наблюдателни и никога да не пропускат и най-малката подробност.

— Можеш да започнеш да поправяш старите си пропуски веднага. — Тя му се усмихна. Ваялид знаеше, че усмивката й е глупава, усмивка на жена, която има всичко, което й трябва, за да бъде щастлива и не се интересува кой знае за това. — Мисля, че мога да ти отделя няколко минути, за да те изслушам. Но ще трябва да побързаш, защото имам по-важни неща в графика си.

— Красива си. Помислих си го още първия път, когато те видях, но не си позволих да го призная. Казвах си, че косата ти е твърде тъмна, че дрехите ти са твърде екстравагантни, че очите ти са твърде сини. Казвах си всичко, освен че харесвах как изглеждаш и че можех да стоя с часове и да те гледам.

Ваялид не можа да се сдържи да не се разсмее.

— Караш ме да се чувствам като птичка, наблюдавана от орнитолог.

Джеф я целуна леко по устните.

— Ти си птичка от най-редкия вид — северняшка лястовичка, която успя да стопи пластовете от омраза, зад които се бях скрил в продължение на толкова много години.

— Предпочитам да съм червеношийка или кос. Поне ме повиши в кардинал.

— Кардиналите нямат устни, каквито обичам да целувам.

— Струва ми се, че едва ли е твърде удобно да целуваш човка, особено когато в нея има червей.

Джеф я стисна по-здраво и я преметна по гръб върху ръката си.

— Не се подигравай с мен, жено — каза той с престорен гняв. — Ще правя с теб каквото си поискам.

— Чудех се кога ли ще стигнеш до това.

— По дяволите! — каза Джеф, докато я държеше на метър над пода. — Точно сега ми се иска да имах две ръце.

— И какво щеше да направиш, ако ги имаше? — попита Ваялид, която изобщо не се притесняваше от положението си, защото знаеше, че Джеф е твърде силен, за да я остави да падне на земята.

— Щях да отворя ризата ти, докато още си беззащитна.

Ваялид свали горната част на роклята си и развърза връзките на ризата си.

— Така ли?

Насмешката беше изчезнала от очите на Джеф и на нейно място се бе появила топла светлина.

— След това щях да я разтворя така, че да виждам гърдите ти.

Ваялид разтвори ризата си колкото можеше.

— Това достатъчно ли е?

В отговор Джеф наведе глава и целуна меките хълмове на гърдите й. Ваялид си помисли, че ще припадне. Единственото, което успя да направи, бе да обвие ръце около врата на Джеф. Чувстваше се напълно загубила контрол и оставена само на неговата милост.

Джеф прошепна в ухото й:

— Иска ми се да те занеса до спалнята, но се страхувам, че ще се наложи да отидеш до там сама.

Когато Джеф я изправи, кръвта нахлу в главата й и й се зави свят. Джеф я издърпа на крака. Тя се облегна на него и двамата отидоха в спалнята. Може и да имаше нещо, с което Джеф не можеше да се справи, но свалянето на роклята й не беше едно от тях. Свалянето на ризата й също не се оказа трудно за него.

— А сега и чорапите.

Ваялид свали чорапите си, като през цялото време не изпускаше от поглед Джеф. Тя се гордееше с краката си, които бяха стройни и добре оформени. Джеф посегна да свали ризата й.

— Не преди да ме оставиш да те съблека — спря го тя.

Ваялид бе събличала баща си и брат си, но свалянето на дрехите на Джеф беше съвсем ново преживяване. Тялото му беше младо, силно и много възбудено. Знаеше това и пръстите й не бяха толкова сръчни в изпълнението на познатите действия. Проблемът не беше в ризата му, а в панталоните. Постоянно си спомняше за тесните панталонки, които бе носил по време на тренировката си. Панталоните му тази вечер изобщо не приличаха на онези, но не бяха в състояние да прикрият възбудата му. Двамата стояха и се гледаха — Ваялид по риза, а Джеф по шорти.

— Никога не съм ти казвала, че си красив — прошепна тя. — Помислих си го още първия път, когато те видях. Не знаех обаче колко красив си в действителност до сутринта, когато те видях да тренираш.