Лей Грийнууд - Ваялид

— Трудна смяна, а?

— Че има ли лесна? — каза Пит и си наля второ уиски. Погледна към празния ръкав на Джеф. — Но ти и сам би трябвало да го знаеш. — Той изгълта съдържанието на чашата си и отново погледна към Джеф. — Не си спомням да съм те виждал наоколо.

— Махнах се след злополуката. Не мога да направя много с една ръка. — Пит не каза нищо и Джеф продължи: — След това чух, че в „Сребърна вълна“ пак започнали да вадят сребро. Реших, че са ми длъжници, и затова се върнах. Смятам да си събера дълга от тях.

Пит изруга цветисто.

— Нищо няма да получиш от онези двамата.

— Защо? Чух, че направили голям удар. — Пит не каза нищо и Джеф повтори с твърд глас: — Те са ми длъжници.

— Ако искаш да получиш каквото и да било, по-добре побързай — посъветва го тихо Пит.

— Защо? — поинтересува се Джеф, но Колфакс не пожела да отговори. — Нямаше да се върна, ако нямах жена и деца. — Джеф се опита вместо ядосан и заплашителен да изглежда победен и отчаян. Искаше му се да имаше актьорския талант на Зак. Зак щеше да накара миньора да се разприказва само за няколко минути. — Жена ми пак е бременна. Няма как да им осигуря достатъчно храна за зимата, освен ако не работя в мината.

Пит изпи още две чаши уиски, една след друга. Джеф усещаше, че Колфакс иска да му каже нещо, но предпазливостта го караше да мълчи.

— Човек би предположил, че Харлан и Чапман ще се държат любезно, след като съм работил в тяхната мина.

— По-вероятно е да те изхвърлят.

— Защо? — попита Джеф. Гласът му беше изпълнен с недоверие.

— Тези копелета биха обрали собствената си майка, ако имаха такава възможност! — Когато осъзна, че е говорил твърде високо, Пит се огледа нервно наоколо, сякаш беше готов да скочи от мястото си и да си тръгне, преди да е изтърсил още нещо.

Джеф се престори, че отпива голяма глътка от бирата си. В следващия момент, в който миньорът отвърнеше поглед, щеше да излее още малко от бирата си на пода.

— Може би трябва да видя дали мога да намеря работа в „Малкия Джони“ — каза Джеф, като се опитваше да говори с пиян глас. — Ели Гудуин е добър човек.

— Ели е мъртъв, а мината се изчерпа. — Пит изпи още едно уиски. Джеф усещаше, че събеседникът му става все по-непредпазлив. — Послушай съвета ми и се махни оттук. В противен случай детето на жена ти може да остане без баща.

— Това е странно. — Една мина забогатява точно когато другата се изчерпва, собствениците на едната забогатяват точно когато собственикът на другата умира.

— Не е чак толкова странно, колкото си мислиш.

— Какъв начин?

Пит заговори по-тихо.

— Не съм сигурен. Преди работех за Харлан и Чапман. „Сребърна вълна“ беше изчерпана. Те се опитваха да я продадат, но никой не я искаше. „Малкият Джони“ също беше изчерпана. Хората твърдяха, че Ели Гудуин е луд, щом е решил да я купи. Но само след месец Ели започна да разправя на всички, че е попаднал на голяма жила. Внезапно Харлан и Чапман ме уволниха заедно с всички, които работеха за тях. Казаха, че нямат повече пари и не можели да си позволят да разработват изтощена мина. Не беше минала и една седмица, когато чух, че Ели Гудуин е претърпял злополука. Харлан и Чапман го намерили под срутването. Казаха, че не са намерили никакво сребро. Според тях Ели се опитвал да осоли мината, за да я продаде. Междувременно някой подаде иска за „Малкия Джони“. Някой извън града. Роднините на Ели не са оттук. Затова мината остана затворена. Ако някой не я купи, тя ще си остане затворена доста дълго. Тогава „Сребърна вълна̀“ започна да вади сребро отново. — Пит наведе глава, докато устните му се доближиха до ухото на Джеф. — Странно нещо. Никой освен Харлан и Чапман не работи в „Сребърна вълна̀“. Ако наемат старите работници, ще вадят много повече руда, но те не ни искат.

— Пробили ли са нова шахта?

— Казаха, че са намерили нова жила в един от старите тунели.

— Никой ли не се е запитал как така успехът им е съвпаднал с провала на „Малкия Джони“? — поинтересува се Джеф.

Пит му даде знак да говори по-тихо.

— За такива въпроси тук убиват. В тези мини стават много загадъчни неща.

— Но ти си се питал, нали?

Пит кимна.

— Да, но предполагам, че нищо не може да се каже със сигурност, ако не се влезе в „Малкия Джони“.

— Или в „Сребърната вълна̀“.

— Невъзможно е. Харлан и Чапман не излизат от мината. Те дори спят там.

— Мислиш ли, че вадят сребро от „Малкия Джони“ и го използват, за да осолят „Сребърна вълна̀“?

— Така мислех отначало, но един път отидох и ги наблюдавах цяла нощ. Никой не се приближи до „Малкия Джони“ и въпреки това на следващия ден те извадиха сребро.