Лей Грийнууд - Ваялид

Джеф никога не беше влизал в мина, но му се струваше, че единственото обяснение за внезапния обрат на съдбата беше, че тунелите в двете мини се бяха срещнали. Харлан и Чапман вадеха рудата от „Малкия Джони“ през тунелите на „Сребърна вълна̀“.

— Можеш ли да ме вкараш в „Малкия Джони“?

— И за какво ти е да ходиш там? — поинтересува се Колфакс.

— Трябват ми пари. С тази ръка не мога да работя. Ако успея да разбера какво правят онези двамата, може би ще ми платят, за да не казвам на никого.

— Аз на твое място не бих ги закачал. Пък и тази мина не е безопасна. Част от нея се срути върху Ели. Срутването беше толкова лошо, че те дори не извадиха тялото му.

— Някой друг пострада ли?

— Той работеше сам. Харлан и Чапман заявиха, че минавали край шахтата, когато чули експлозия. Слезли долу. Всички решиха, че са герои щом са влезли вътре.

Джеф знаеше, че трябва да влезе в тази мина. Каквото и да се правеше там, тайната беше скрита под земята.

— Ще ми помогнеш ли?

— Сигурно си полудял!

— Трябва да разбера.

— Защо си толкова любопитен, по дяволите? Може да загинеш.

— Без ръка все едно съм мъртъв. — Трябва да поема този риск.

Миньорът се замисли.

— Мразя онези копелета. Те правят нещо гадно и успяват да се измъкнат. Ще ти помогна, но няма да сляза с теб долу. Ще дойда до асансьора. След това оставаш сам.

— Имаш ли инструменти, които можеш да ми заемеш?

— В мината има предостатъчно. Никой няма да забележи, че липсват.

Ваялид се обърна на другата страна и протегна ръка към Джеф. Бяха й необходими няколко секунди, за да осъзнае, че него го нямаше в леглото. Събуди се изведнъж и седна в леглото. Защо Джеф беше изчезнал, без да й каже нищо? И къде беше отишъл?

Към шахтата беше закована табела:

— Сложиха табелата след смъртта на Ели — обясни Колфакс. — Казаха, че ще оставят, докато бъде уреден спорът около собствеността.

На Джеф не му харесваше свиването, което усещаше в стомаха си. По време на войната изпитваше същото, когато трябваше да се изправя срещу врага, но тогава поне се беше сражавал през деня. Слизането в почти трийсетметров тунел през нощта беше нещо съвсем различно.

„Ти си страхливец! Срамувам се, че съм ти баща!“

За първи път на Джеф не му прилоша от думите на баща му. Страхуваше се, защото се бе изправил пред неизвестното. Никога през живота си не беше слизал под земята. Някой може би вече беше извършил едно убийство. Ставаше дума за голямо богатство.

Но Джеф не смяташе да се отказва. Отговорите на въпросите му се намираха в мината. Ако единственият начин да ги научи беше да влезе в шахтата, щеше да влезе. Не беше необходимо да му харесва да го прави.

— Ще те спусна до дъното — каза Пит. — Ще ти бъде по-лесно да намериш другите тунели, ако се вдигаш нагоре, вместо да слизаш надолу.

— Как ще ти дам знак, когато бъда готов да се кача на друго ниво или когато е време да спра?

— На въжето има маркери за различните тунели. Ако искаш да отидеш нагоре или надолу, използвай звънеца. Едно позвъняване е за нагоре, а две за надолу. И внимавай, като се качваш в кофата. Мнозина са я преобръщали и са разбивали глави в дъното на шахтата.

Джеф се качи внимателно в кофата. Беше се въоръжил с един джоб свещи, кутия кибрит и кирка.

— Лебедката е шумна. — Ако спра внезапно, това означава, че някой е станал твърде любопитен.

Лебедката скърцаше и стенеше. Джеф се надяваше, че въжето ще издържи. Реши, че слизането в мина не беше нещо, което би повторил в скоро време. Докато голямата метална кофа се спускаше надолу, той държеше запалена свещ и оглеждаше стените на шахтата. На места грубият камък беше подсилен с дървени греди за предпазване от срутване. Джеф щеше да се чувства по-добре, ако собствениците бяха използвали три-четири пъти повече дървен материал за подпорите.

Докато слизаше надолу, Джеф мина покрай три тунела, отдалечени на около девет метра един от друг. Край единия му се стори, че долавя воня на фекалии, но си каза, че това е невъзможно. В този тунел вероятно живееше някакво животно, тъй като миризмата беше твърде силна.

Кофата намали скоростта си и Джеф се приготви за спиране. Въпреки че го очакваше, ударът го хвърли към едната страна на кофата и той едва успя да се предпази. Облекчен, че вече се намира на дъното, Джеф се измъкна и огледа набързо тунелите, които вървяха в противоположни посоки. Той вече си беше съставил система за номерирането им, за да не се изгуби. Джеф надраска една цифра пред входа на първия тунел и влезе в него.