Но тя беше достатъчно голяма егоистка, за да не иска да се омъжи за страховете на Джеф. Искаше й се той да ги преодолее, повече заради самия него, отколкото заради нея. Той никога нямаше да забрави напълно за липсващата си ръка. Тя щеше да ограничава някои от нещата, които вършеше, и да забавя други. Понякога Джеф щеше да има нужда от помощ. Ваялид можеше да приеме всичко това, но не знаеше дали той щеше да го приеме. Ако Джеф успееше да се справи, щеше да се превърне в нов човек — в човека, когото Еси обожаваше и за когото Ваялид знаеше, че съществува, но е скрит дълбоко в душата му.
Целувките на Джеф объркаха мислите й. Обичаше да го целува и се зачуди защо те й доставяха повече удоволствие от целувките на Нейтън. Целувките на Нейтън не бяха по-различни от тези на Джеф, но ефектът изобщо не можеше да се сравнява.
Целувките на Нейтън не предизвикваха никаква реакция от нейна страна. Целувките на Джеф я оставяха трепереща и желаеща още. Докосването на Нейтън беше приятелско и успокояващо. Докосването на Джеф събуждаше у нея силно желание. Ласките на Нейтън я караха да се чуди кога трябваше да започне магията. Ласките на Джеф буквално я преобразяваха.
Ваялид отметна глава на една страна, за да може Джеф да целуне врата й и да захапе ухото й. Когато усети топлия му дъх, по гърба й преминаха тръпки. Никога не бе осъзнавала, че е толкова чувствителна. Когато езикът му проследи контурите на ухото й, Ваялид си помисли, че ще се разтопи.
Знаеше, че Джеф е едър и мускулест мъж, но никога не бе осъзнавала колко едър и колко мускулест беше той в действителност. Ръцете й не можеха да го обвият около гърдите. Едва успяваше да се концентрира върху усещанията, които Джеф предизвикваше, като си играеше с ухото й, но усети, че гърдите й стават по-чувствителни на мястото, на което се опираха в неговите.
Без да спира да я гали, Джеф започна да сваля иглите от косата й една по една и да ги пуска на пода. След всяка свалена игла Ваялид се чувстваше все по-спокойна и изпитваше все по-голямо желание да изучи тялото на Джеф. Разкопча ризата му и плъзна ръка под плата.
Докосването до гърдите му беше като докосване на мека стомана с красиви като на статуя очертания. Ваялид бе докосвала баща си и брат си много пъти, без да се замисля. В този момент обаче сетивата й бяха толкова изострени, че тя можеше да нарисува всеки квадратен сантиметър, който бе докоснала. Пръстите й напипаха зърното на Джеф и тя усети как тялото му се напряга. Започна да го гали и с удивление усети как то се втвърди под пръстите й. Незабавната реакция на собствените й зърна я удиви също толкова.
Джеф пусна и последната игла на пода и започна нежно да гали основата на врата й. Никой мъж не я беше виждал с пусната коса още от детството й. Никой мъж не бе галил тила й, докато Ваялид не се бе почувствала вцепенена и същевременно възбудена.
Ваялид харесваше усещането, което предизвикваше допирът на пръстите на Джеф до кожата й. Целувките му й харесваха още повече. Устните му бяха топли и меки. Натискът им върху нейните беше нежен. Тя му отговори, като захапа устната му и той изпъшка от удоволствие.
Ваялид усети ръцете на Джеф да се плъзгат по гърба й. Той започна да разкопчава роклята й. Тя обви ръце около шията му и след всяко разкопчано копче го целуваше по врата, ухото, устата. Джеф прокара пръсти по голата кожа на раменете й, след което нежно свали роклята от раменете й и устните му започнаха да обсипват с целувки чувствителната й кожа.
Ваялид разхлаби вратовръзката му и отвори ризата му. Копнееше да гали тялото му още от онази сутрин, когато го беше видяла да тренира. Вече не й стигаше само да го докосва. Искаше й се да го гледа, да го вкусва, да го абсорбира в себе си, докато похотта, която бе измъчвала тялото й толкова дълго, не бъде задоволена. Свали сакото му и го остави да падне на пода, след което издърпа ризата над раменете му.
Най-накрая прекрасното му тяло и великолепните му гърди бяха нейни и тя можеше да ги гали и целува. Ваялид покри гърдите на Джеф с целувки. След това уви ръце около него и склони глава върху гърдите му.
Той миришеше на подправки и мента. Баща й и брат й не бяха използвали аромати за тяло, но на нея й харесваше. Вдъхваше дълбоко миризмата на мъжко животно, която се смесваше с аромата на одеколона. Притиснала ухо до гърдите на Джеф, Ваялид чуваше туптенето на сърцето му, чувстваше как кръвта пулсира във вените му. Струваше й се, че държи затворена в бутилка светкавица.
Читать дальше